84 мерки за икономически растеж

Публикуваните през последната година индекси показват, че България бележи влошаване на позицията си във всички класации, освен една, в сравнение със страните от ЕС. Това показва четвъртото издание на прегледа “България в международните класации” ,подготвено от Института за пазарна икономика.
Докато през предходната година страната е близо до средните нива в Европа по отношение на икономическата свобода и условията за правене на бизнес, то през т.г. вече е в долната 1/3 на класацията. Влошаване се наблюдава и при възприятието за корупция, където страната заема последно място в ЕС. При индекса за човешко развитие промяна няма – отново сме на опашката. Единствената добра новина идва от правото на собственост, което през тази година е по-добре защитено и България вече не е последна в ЕС. Въпреки това повод за радост няма, тъй като страната изпреварва единствено Румъния и заема предпоследно място.

Някои от най-важните и належащи стъпки са:
• Образователна реформа – заместване на част от държавната субсидия за висшите учебни заведения с проектно финансиране; ваучерна система за началното и средното образование
• Премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове;
• Облекчаване на изискванията за полагане на извънреден/нощен труд;
• Премахване на държавните субсидии, като тези в земеделието, железопътния транспорт, пощите;
• Премахване на данъци с ниска ефективност – данък дивидент, данък наследство;
• Отмяна на всички планове за въвеждане и/или повишаване на данъчната тежест;
• Избор в пенсионната система – работещите да получат право на избор дали да се осигуряват в държавната система или чрез лични пенсионни сметки;
• Избор в здравната система – разбиване монопола на НЗОК;
• Цялостна промяна на процедурата по несъстоятелност – например, датата на фалит да не предхожда откриването на процедурата с повече от 3 години;
• Ускорено довършване на Кадастралната карта, която в момента обхваща едва 18% от територията;
• Реално прилагане на оценка на въздействието за всички нормативни актове;
• Масово предлагане на е-услуги от администрацията и санкции за институциите и административните служители при липса на такива;
• Намаляване на административните структури и наетите в администрацията;
Незабавна и прозрачна приватизация на държавните активи и ускоряване на концесионирането на инфраструктурни обекти.