8 % от наетите със заплати от 1000 лв.

Двадесет и две хиляди повече работещи през 2011 година или средногодишно нарастване на заетостта с около 0,6 - 0,7 процента прогнозира министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов в интервю за БТА. До края на 2010 г. се очаква спадът на заетите да се забави на годишна основа, посочи министърът. Ръст на заетостта се наблюдава две поредни тримесечия, като през третото тримесечие на 2010 г. броят на заетите достига до 3 104 200 или с 92,2 хиляди повече спрямо първото тримесечие на 2010 г., каза Младенов. Според него тенденцията за намаляване на безработицата вече осем поредни месеца не е свързана със сезонни фактори и се очаква да продължи и занапред.
Един от заложените в правителствената програма приоритети - повишаване на доходите, вече се изпълнява, въпреки кризисната ситуация, смята министърът. Младенов цитира данни, според които към третото тримесечие на 2010 г. средната работна заплата за страната е 638 лв., което е 9,4 на сто номинален ръст в сравнение със същия период на 2009 г., когато е отчетена средна работна заплата от 583 лв. и реален ръст от 6,4 на сто.
Наетите в икономически дейности, които отчитат средна работна заплата над 1 000 лв., са 8 на сто от всички наети, като през трето тримесечие на 2010 г. в частния сектор е отчетена средна работна заплата от 605 лв. Това по думите на министъра означава 11,8 на сто номинален ръст и 8,8 на сто реален ръст в сравнение със същия период на 2009 г. (541 лв.).
Министър Младенов прогнозира мерките по различни програми като ваучерната схема за обучение на работещите по ОП "Развитие на човешките ресурси" да допринесат за ръст на производителността и оттам на доходите. До октомври по програмата са включени 32 000 работещи, посочи Тотю Младенов.
Според министър Младенов в социалната сфера голям напредък през годината е постигнат с радикалната промяна на политиката за деинституционализация с приетата стратегия за 15 годни напред, която предвижда закриване на всички институции за деца.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: До каква степен стратегическите приоритети на правителството подпомогнаха социалната политика тази година?
Отговор: Както знаете, един от основните приоритети, заложен в правителствената програма е свързан с повишаване на доходите на българските граждани. Тази изключително важна и дългосрочна цел вече се изпълнява с все по-голям успех,
благодарение на политиките и реформите, които започнахме и провеждаме от година и половина, въпреки тежката икономическа ситуация. През цялото време сме се стремили, освен ясна визия за бъдещото развитие, да търсим и осезаемия, антикризисния ефект.
Именно затова всички реформи, които стартирахме - в публичната администрация, в здравната и пенсионните системи, както и изпълнението на инфраструктурни проекти, са взаимосвързани. По този начин успяхме да образуваме наистина стабилна система от
стратегии и политики, които да са в помощ една на друга.

Въпрос: Какъв е ефектът от направеното?
Отговор: Положителният ефект от този подход е вече налице. Ще ви дам за пример ситуацията с тежките, но изключително важни преговори преди постигане на споразумението за пенсионната реформа. Комплексният характер на реформите е от
най-важните фактори при формиране и изпълнение на отделните политики от страна на Министерство на труда и социалната политика. Въпросите на заетостта, социалната защита, квалификацията на кадрите и социалното включване са важни не
само от гледна точка на отделната личност, но и с цел да превърнем българската икономика в по-конкурентноспособна среда и за Европа, и за света като цяло. Според експресните оценки на Националния статистически институт през третото тримесечие на 2010 г. БВП нарасна с 0,3 на сто спрямо предходното тримесечие и с 0,2 на сто спрямо същия период на 2009 г. Прогнозите за 2010 г. на годишна база сочат, че българската икономика ще реализира положителен ръст на БВП от 0,7 на сто.

Въпрос: Какво постигнахте в чисто социалната сфера?
Отговор: Там постигнахме също много голям напредък. На първо място ще поставя радикалната промяна на политиката за деинституционализация, която осъществихме. В началото на 2010 г. правителството прие Национална стратегия "Визия за деинституционализация на децата в България". Стратегията напълно променя философията на грижите за децата, като поставя акцент върху превенцията от изоставяне на деца и подкрепата на семействата, както и върху осигуряването на семейна или близка до семейната среда.
Стратегията е с визия за следващите 15 години и предвижда закриване на всички институции за деца. На тяхно място ще изградим мрежа от социални услуги от нов тип, които да дават възможност на децата да живеят в близка до семейната среда и да получават персонална подкрепа от специалисти. За изпълнението на стратегията на 24 ноември 2010 г. Министерският съвет прие План за действие. Планът включва разработването и изпълнението на пет проекта: "Проект за деинституционализация на децата от домовете за деца с увреждания", "Проект за деинституционализация на децата от домовете за медико-социални грижи за деца", "Проект за деинституционализация на децата от домовете за деца, лишени от родителски грижи", "Проект за развитие на приемната грижа" и "Проект за кариерно развитие на социалните работници".

Въпрос: Какво конкретно правите за превенцията и подкрепата на децата и семейства с деца?
Отговор: Стартирахме изпълнението на Проекта за социално включване, финансиран със заем от 40 млн. евро от Световната банка, чието изпълнение започна през 2010 г. Проектът набляга на преодоляването на детската бедност чрез развитието на
интегрирани услуги за ранно детско развитие, които в максимална степен да посрещнат не само социалните, но и здравните и образователните потребности на децата. И действително, проектът ни дава прекрасната възможност да инвестираме в ранното детско развитие.
За постигнатото в чисто социалната сфера на последно, но не по важност място трябва да отбележим и изключително успешната реализация на програмата за разкриване на социални трапезарии, чрез която подкрепихме най-уязвимите групи от обществото.

Въпрос: От гледна точка на доходите на българите какво се случи за една година?
Отговор: Безспорно е, че свиването на общата икономическа активност в страната оказа неблагоприятен ефект и върху динамиката на доходите в страната. Но знаете, че това е неминуемо.
Към третото тримесечие на 2010 г., средната работна заплата общо за страната е 638 лв., което е 9,4 на сто номинален ръст в сравнение със същия период на 2009 г., когато е отчетена средна работна заплата от 583 лв., съответно реален ръст от 6,4 на сто.
Икономически дейности като производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; финансови и застрахователни дейности, създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения и др. отчитат средна заплата над 1 000 лв. и ръст спрямо 2009 г. Наетите в икономически дейности, които отчитат средна работна заплата над 1 000 лв. са 8 процента от всички наети, като през трето тримесечие на 2010 г. в частния сектор е отчетена средна работна заплата от 605 лв., което означава 11,8 на сто номинален ръст и 8,8 на сто реален ръст в сравнение със същия период на 2009 г. (541 лв.).
Направихме необходимото за подобряване на защитата на доходите на съкратените в условия на криза. С промени в нормативната уредба отпадна ограничението за горна граница на обезщетението за безработица. С тази промяна на практика съкратените получават 60 на сто от осигурителния си доход.
Икономическата логика диктува, че растежът на работните заплати трябва да бъде тясно обвързан с растежа на производителността. В тази връзка очакваме положителни резултати да имат инвестиции в обучението на заети, които се изпълняват от края в 2009 г. чрез обучение с ваучери на заети в рамките на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Към октомври над 32 000 хора са включени в обучение.
Въпрос: Какво се промени в заетостта?
Отговор: Динамиката на трудовия пазар през 2010 г. отразява забавената реакция на заетостта спрямо промяната в икономическия цикъл през 2009 г. До края на 2010 г. се очаква спадът на заетите да се забави на годишна основа, което, в условията на очакван положителен ръст на БВП предпоставя по-нататъшно ускорено нарастване на производителността на труда в икономиката. Забавянето на спада на икономиката през второто тримесечие на 2010 г. е съпроводено със забавяне спада на заетостта на годишна база. Въпреки, че средният брой на заетите на възраст на 15 и повече навършени години средно за деветте месеца на 2010 г. е с 218,4 хил. или 6,7 на сто по-малко, отколкото за същия период на предходната година. Като от началото на годината се наблюдава положителна тенденция. Ръст на заетостта се наблюдава две поредни тримесечия, като през третото тримесечие на 2010 г. броят на заетите достига до 3 104 200 души или с 92.2 хил. повече спрямо първото тримесечие на 2010 г.

Въпрос: Според вас ще има ли ръст на заетостта догодина?
Отговор: Спокойно мога да заявя, че прогнозата за следващата година е оптимистична. Защото очакваме средно годишно заетостта да нарасне с около 0,6 - 0,7 на сто или с около 22 хиляди.
Тенденцията за намаляване на безработицата вече 8 поредни месеца не е свързана в никакъв случай само и единствено със сезонните фактори. Истината е, че благодарение на изключително ефективните мерки, предприети по ОПРЧР, вече има положителен резултат. И съм убеден, че оперативната програма ще продължи да бъде източник на добри практики.

Въпрос: Как почувстваха промяната социалноуязвими групи в България?
Отговор: Както и в другите държави-членки на Европейския съюз, икономическата криза постави нови предизвикателства пред интеграцията на пазара на труда на хората от неравнопоставените групи. През 2009 г. и 2010 г. в резултат на кризата намаляват заетите в индустрията и услугите. Уязвими в тази ситуация са безработните младежи, хората с ниска квалификация, както и продължително безработните. Специфично отражение на кризата върху българската икономика е и по-високият дял на засегнатите мъже, освобождавани от индустриалния сектор.
При ограниченията на ресурсите от държавния бюджет през 2010 г. направихме необходимото средствата по ОПРЧР да се използват мащабно, но и ефективно. Ето защо изпълняваният комплекс от мерки и програми имаше принос за намалението на безработицата. В изпълнение на Националния план за действие по заетостта през деветмесечието на 2010 г. са работили 25 715 души. В заетост са включени нови 39 518 безработни. Общо изразходваните средства от държавния бюджет са 51,6 млн. лв.
В условия на криза, строга финансова дисциплина и намалени средства от държавния бюджет основните ресурси са насочени към неравнопоставените групи на пазара на труда с цел запазването на съществуващите и създаването на нови работни места, повишаване на уменията на работниците за постигане по-добро съответствие с потребностите на пазара на труда, както и разширяване на достъпа до заетост.
През годината стартираха нови схеми по оперативната програма. За младежите, в допълнение към успешната програма "Старт на кариерата", стартира и схема "Повишаване заетостта на младежите чрез трайното им включване на пазара на труда в България". Бързо нараства и броят на включените лица по схема "Развитие", където се предоставя професионално обучение на безработни и се осигурява последваща заетост на 80 на сто от обучените с цел запазване на заетостта в условия на криза.

Въпрос: Каква е промяната за бизнеса?
Отговор: През цялата година работихме върху това да бъдем по-добър партньор на бизнеса при подбор и наемане на персонал, защото активното посредничество на пазара на труда има съществен принос за ограничаване на безработицата. През периода януари-септември 2010 г. в дирекции "Бюро по труда" са обявени 102 551 свободни работни места на първичния пазар на труда, като усвояемостта на работни места на първичния пазар нараства с 6,8 процентни пункта спрямо предходната година. Мерките за субсидиране на заетостта подкрепят бизнеса и са от значение в този тежък за някои от тях период.
Възможностите за подкрепа на хората от неравнопоставените групи на пазара на труда и бизнеса ще нарастват и през 2011 г. До края на годината Министерският съвет ще приеме Националния план за действие по заетостта за 2011 г., в който ще бъдат определени конкретните параметри на политиката по заетостта през следващата година.