7,5% бюджетен дефицит прогнозират в Румъния

Оптимистична и реалистична цел за бюджетния дефицит в Румъния през 2025 г. е 7,5% от БВП, заяви новоизбраният президент Никушор Дан, като допълни, че предварителните разговори за бюджета за 2025 и 2026 г. няма да изключват повишаване на данъците, предаде Ройтерс.

Румъния отчете бюджетен дефицит от 9,3% от БВП през 2024 г. Ако не се наложат бързо надеждни мерки за намаляване на дефицита, страната рискува да бъде блокиран достъпът ѝ до европейски фондове и потенциално да понижи суверенния си рейтинг, който в момента се намира на последното стъпало на инвестиционния клас. 

След като победи крайнодесния евроскептичен претендент Джордже Симион на президентските избори този месец, центристът Дан е изправен пред задачата да номинира министър-председател, който може да сформира екип, който да се справи с публичните финанси.

Бюджетът на Румъния за 2025 г. е насочен към дефицит от 7% от БВП въз основа на прогнозиран икономически растеж от 2,5 , което, според анализатори и според Европейската комисия, е практически непостижимо без приемане на допълнителни мерки.

"Оптимистичната, но и реалистична цел за дефицита за 2025 г. е 7,5% от БВП. Трябва да прехвърлим приблизително 30 милиарда леи (около 11 милиарда лева) в рамките на бюджета", посочи Дан пред репортери, след като румънският Конституционен съд потвърди резултата от изборите. Очаква се той да положи клетва в понеделник.

"Според мен разговорите за бюджетите за 2025 и 2026 г. започват от предпоставката да не се увеличават данъците", отбеляза Дан, който се противопоставяше на увеличението на данъците по време на предизборната си кампания.

Икономическият растеж на Румъния постоянно се забавя след скок през 2021 г. след края на пандемията, а Европейската комисия прогнозира бюджетен дефицит от 8,6 % през тази година и 8,4% през 2026 г., отбелязва Ройтерс.

Към момента Румъния има най-ниския инвестиционен рейтинг според данни на три агенции - S&P, Fitch и Moody's. И трите агенции дават на страната "отрицателна" перспектива.

Новото правителство ще трябва да включва поне три проевропейски партии, за да има мнозинство, докато крайнодясното крило, което контролира една трета от парламента, би могло да подсили допълнително позициите си, разпалвайки настроенията срещу бюджетните съкращения.