60 години Дунав мост Русе-Гюргево

От 16.00 часа, в салона на Сдружението „Клуб на железничаря” на Централна гара София, ще бъде представено юбилейно издание „60 години Дунав мост Русе –Гюргево”, осъществено с подкрепата на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, Национално сдружение „Общество на инженерите по железен път” и Сдружение „Клуб на железничаря”.

Авторският колектив e съставен изцяло от служители на ДП НКЖИ: инж. Иван Гогев – ръководител-отдел „Поддържане, диагностика и експлоатация на железен път”, инж. Светла Иванова от същия отдел, инж. Пламен Ценов и инж. Ивайло Баиров –отдел „Модернизация” на Поделение „Железен път и съоръжения” към НКЖИ.

Преди да бъде представена книгата, инж. Гогев ще изнесе презентация на тема: „Преди Дунав мост и след това”, посветена на 60-годишнината от построяването на Моста при Русе-Гюргево.

Цяла бездна от време, почти две хилядолетия, делят Дунав мост при Русе – Гюргево от първите постоянни съоръжения, изградени над реката, още по времето на Римската империя.

През 105 г. от н. е. започва да функционира масивният мост Понтес – Дробета (в района на днешния Турну Северин), построен от император Траян.

След 220 години, през 325 г. н. е. е завършен мостът Улпия Ескус – Сукидава (между село Гиген и град Корабия), също масивно съоръжение построено по времето на император Константин Велики. Много столетия след това всички усилия за построяване на трайна връзка между двата бряга са белязани с неуспех. През първата половина на ХХ век също са правени многократни опити (на правителствено и експертно ниво) за иницииране на строителство на мостово съоръжение.

Дунав мост Русе – Гюргево започва да се строи 1849 години след моста на император Траян.

През месец януари 1948 година в Букурещ между България и Румъния е подписан „Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ” и е взето решение за изграждане на съоръжение над Дунава между Гиген и Корабия, там където е бил старият Константинов мост.
Три години по–късно, в средата на 1951 година, страните-членки на СИВ подписват протокол за построяване на „Мост на дружбата над река Дунав”. В края на същата година е подписано и специално споразумение за участие на Съветския съюз в строителството на Дунав мост като страна, осигуряваща неговото финансиране.

Тогава е взето и окончателното решение за местоположението на моста: Русе – Гюргево. В онези години за Източния блок това е бил обект с изключително голямо геополитическо и стратегическо значение. Затова Мостът получава наименованието „Обект 889” и се проектира и изгражда в условията на строга секретност.

Може би най – интересният факт е продължителността на строителството – само две години и три месеца, от началото на 1952 г. до месец март на 1954 г.! Мостът между Русе и Гюргево наистина е едно от най – големите съоръжения в долното течение на Дунава: дължината му е 2224 м., междинните опори са 38. Съоръжението има 4 отвора с дължина 160 метра, 8 отвора с дължина 80 метра, 24 отвора с дължина 34,5 метра и подвижна част в средата с дължина 86 метра, осигуряваща преминаването на големи плавателни съдове. Разгъната площ на стоманените конструкции е почти 200 хил. кв. метра, а разгъната площ на бетоновите повърхности – над 10 хил. кв. метра

На Дунав мост са използвани няколко нови технологии, които са допринесли за постигане на качество и съкращаване на времетраенето на основните строителни работи: щитов кофраж за многократна употреба, монтиране на конструкции без междинно подпиране, сглобяеми стоманобетонови плочи под железопътната и пътната част в зоната на виадуктите, набиване на пилоти чрез предварително разливане на земните пластове с вода под налягане. Един от най – отговорните моменти при строителството на моста е бил транспортирането и монтажа на двуетажните стоманени ферми за отворите 160 метра чрез потапяне на носещите монтажни съдове – операция, която е изисквала повече от ювелирна точност.

Управляващ орган при строителството на моста е бил „Смесено Главно управление Дунав мост”. Целият ръководен технически персонал е бил с изключително висока квалификация.

Строителството на моста между Русе и Гюргево е съпроводено с много трудности, в това число и от природно естество – двете зими са най – тежките за целия ХХ век: много ниски температури (до – 25 ° С), двукратно замръзване на реката и много силен ледоход, както и необичайно високо ниво на Дунава през есента и зимата на 1952 – 1953 г.

След 1952 г. Дунав мост наистина става нещо като „център на кристализация” за икономиката ни: качествено ново ниво на транспортното строителство у нас; създава се цяла школа за строителни кадри, със значим принос в развитието на страната; около него израстват много значими обекти на железопътната, пътната и сградната инфраструктура; преустановява се сезонността в строителството./НКЖИ