5 млн. лв. за 500 малки язовира

Около пет милиона лева са необходими за най-спешните мерки, които сега да се предприемат, за да се направи превенция и оценка на риска на опасните малки язовири. По разчети на специалисти около 500 от тях, които биха застрашили живота на близо 700 000 души, са потенциално опасни. Това каза за БТА проф. Димитър Тошев, ръководител на катедра "Хидротехника" в УАСГ и председател на Българския национален комитет по големите язовири и член на Техническия комитет по сигурност на язовирите към Международната комисия по големите язовири.
Сред спешните мерки, които би трябвало да се предприемат в краткосрочен план, са оглед на място за оценка на стената и на съоръженията за изпускане и преливане на води от язовирите, назначаване на експлоатационен персонал, защото на много места има случаи, в които никой от общината не знае дори как се стига до язовира. Парите са нужни и за спешни ремонти на неотложни повреди. Според проф. Димитър Тошев е необходимо да се създадат екипи, които да се насочат към опасните язовири, които са най-добре известни на Гражданска защита.
В момента малките язовири са замръзнали и са покрити с 20-30 сантиметра сняг. При бързо започване на топене на снега, придружено с валеж, ще започне преливане на язовирите, а водите им ще носят късове лед. Тези блокове могат да препречат преливните съоръжения и да не позволят на водата да се излее и тогава тя ще прелее през короната на стената на язовира, каза специалистът. По тази причина проф. Димитър Тошев препоръчва да има експерти на място, които да помогнат на леда
безпрепятствено да преминава, за да се осигури нормално изтичане на водата.
На първо време трябва да се видят дали има опасни повреди, които трябва незабавно да се отстранят. Това обаче може да стане едва след изготвянето на проекти за отстраняването на повредите. От три години действа наредба за паспортизация на всички сгради, включително и на язовирите. В паспортите трябва да има протокол за обследване с необходимите изчисления, проверки, взети проби от стената, на базата на които да се докаже дали язовирната стена е устойчива. При нередности се предлагат проектни мерки за стабилизирането й, обясни проф. Димитър Тошев. Тези дейности могат да струват десетки хиляди левове, а строителството да излезе стотици хиляди левове. Всички разходи са за сметка на собственика на язовира. Повечето от микроязовирите са строени между 1956 г. и 1962 година и са без проекти, хидро и геоложки проучвания. Сигурността на язовири се гради на базата на проучването, проектирането, строителството и експлоатация.
Ефектите от лошото изпълнението в първите три етапа според специалиста се проявяват след три - четири години, след това започва проявата на проблеми в язовирите, свързани с експлоатацията им, резултатът от което наблюдаваме и през последните дни, каза експертът. Става дума за неизправни изпускателни и преливни съоръжения, повече от предвиденото слягане на короната на стената и др., с което се намалява резервът срещу преливане и последващо частично или пълно разрушаване на стената.
Проф. Димитър Тошев припомни, че по закон подобни язовири трябва да се проверят два пъти годишно от специализирани комисии, инициирани от Гражданска защита, които в момента са под егидата на пожарната. Ако съоръженията са частни, може и да не се направят такива проверки, защото язовирите обикновено са оградени и достъпът до тях е затруднен. Освен това при отдаването на някои язовири на концесия в договорите не е записано, че стопаните им трябва да се грижат за сигурността. Експертът посочи, че по действаща наредба 13 ясно е разписано кой е отговорен за състоянието на язовирите и това е собственикът им. Задължение на стопанина е да си назначи експлоатационно звено, което да извършва ревизии, огледи и поддръжка и при всяка авария той носи отговорност, коментира проф. Димитър Тошев. Идеята "Язовири и каскади" да поемат контролната функция по тези язовири според експерта е изсилване.
По думите му това не е възможно, а и подобно преустройство не може да стане за по-малко от година, затова са необходими средства и неколкократно увеличение на персонала на "Язовири и каскади". Същото се отнася и за "Напоителни системи". Нещата са затънали, двадесет години никой не иска да чуе за язовирите, те бяха отричани, каза проф. Димитър Тошев. Според него експертите от "Язовири и каскади"
трябва да се концентрират върху сегашната си работа върху големите язовири, които биха ни създали катастрофални проблеми. Специалистите препоръчват да има едно ведомство, което да се занимава с язовирите, тогава ще има функционално разпределение на средствата за поддръжката им, ще има по-голяма маневреност.
Министерството на икономиката може да е контролен и направляващ орган, но те не могат да отидат да работят по язовирите, а трябва да разпределят дейността, коментира той. Деветте големи питейни язовири, които сега се стопанисват от ВиК дружества, се стопанисват добре и не е необходимо да преминават към "Язовири и каскади", смята проф. Димитър Тошев. Според него идеята да се разрушават язовири е неправилна. Трябва да се възстанови напояването, а не да се разрушат язовирите. Те се нуждаят от поддръжка, допълни експертът.