456 690 свине отглеждат в 63 индустриални ферми

Да се разработят мерки за стимулиране на регистрираните стопанства - тип „заден двор“ да усвоят свинете в 20-километровата зона около индустриалните ферми.  Това реши Централният епизоотичен съвет на заседание в Министерския съвет. В него участваха вицепремиерът Томислав Дончев, министрите Владислав Горанов, Румен Порожанов и Емил Караниколов, директорът на БАБХ д-р Дамян Илиев, представители на МВР, МОСВ, МЗ, МТИТС, МО, представителите на асоциациите на свиневъдите д-р Румен Караманов и Димитър Димитров.

За стимулирането на регистрираните стопани имаме визия, но все още се правят разчети. Конкретният размер ще е ясен следващата сряда, заяви след заседанието министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Не може обаче да се стимулират незаконни животни.

Хората трябва да си заколят прасетата. Ако гледаме законът за нерегистрираните той е строг и ще се наложат санкции без компенсация, обясни директорът на Българската агенция по безопасност на храните д-р Дамян Илиев.

Министър Порожанов запозна членовете на Централния епизоотичен съвет с предприетите мерки. Африканската чума по свинете в село Тутраканци, Варненско е потвърдена от референтната лаборатория в Мадрид.  Заболяването не е опасно за хората, но води до огромни икономически загуби.

В българските индустриални свинеферми се отглеждат над 400 000 животни на три оборота годишно или общо около 1,2 млн. прасета.

В най-модерния свинекомплекс у нас в сливенското село Мечкарево се отглеждат 1400 животни

Разпространението на африканската чума по свинете в съседна Румъния вече обхваща 1000 огнища и на евтаназия подлежат 300 000 животни. От вчера заболяването е констатирано и на белгийско-френската граница.

Какво показва още икономическият анализ?

За предприемането на конкретни мерки и действия за превенция на заболяването с цел намаляване на икономическите загуби в сектор „Свиневъдство“, от голямо значение е познаването на особеностите в сектора, отбелязва в доклад земеделският министър.

Свиневъдният сектор в страната е добре структуриран и специализиран, което е предпоставка за устойчивото му и стабилно развитие. Свиневъдството е един от най-динамичните отрасли на животновъдството. С 34% от общото произведено в страната месо, свинското е едно от най-консумираните.

Структурата на фермите е от типично индустриален вид, а изискванията на ЕС за хуманно отношение към свинете са довели до окрупняване на сектора.

В 63 индустриални обекти в цялата страна се отглеждат 456 690 свине, което представлява 93 % от общия им брой.

Предвид факта, че основният процент от свинете в България е съсредоточен в индустриалните ферми, в случай на нахлуване на заболяването, секторът ще претърпи огромни загуби.

В индустриалните ферми разположени в Северна България (най-рисковият регион) размерът на инвестициите, вложени в изграждането и оборудването, заедно със стойността на животните, възлиза на 351 807 959 лв. Загубите за свиневъдния бизнес (преки и косвени) в национален мащаб биха достигнали приблизително 0,5 млрд. лв.

В индустриалните ферми се отглеждат 95 % от всички свине в Северна България, а останалите 5 % се отглеждат в свинеферми с недостатъчно висока степен на биосигурност (тип А, тип Б и „заден двор“).

Изчислената стойност на животните в свинефермите тип А, тип Б и обектите тип „заден двор“ в намиращи се в 3 и 10 км. зона около индустриалните свинеферми е в размер на 1 904 816,85 лв. Тази категория ферми са с ниска степен на биосигурност или без такава. Обезщетяването на собствениците и редуциране на броя на възприемчивите животни в зоните в случай на проникване на заболяването на територията на страната е с цел да бъдат предпазени индустриалните ферми, както и за да бъде сведена до минимум възможността за разпространение на заболяването.

Съгласно Регламент (ЕС) 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, се възстановяват на държава членка направени от нея разходи за ограничаване разпространение на заболявания, като размерът на финансирането е определен като максимален процент при предоставяне на безвъзмездни средства и варира от 50 до 75% процента.

За България от стопанска и икономическа гледна точка е важно да се гарантира прилагане на мерките за ограничаване на разпространението на болестта в индустриалните ферми, от които зависи развитието на селското стопанство в областта на свиневъдството и икономиката в тази сфера. Една от опасностите за тези ферми е, че в непосредствена близост до тях са разположени малки стопанства, които отглеждат свине за лични нужди.

Опитът на други държави-членки показва, че редуцирането на броя животни в този тип стопанства е успешна превантивна мярка срещу разпространение на заболяването. Към настоящия момент тази мярка е препоръчителна и не задължава стопаните да я прилагат, тъй като не е нормативно установена.

Нужни са промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, което ще даде възможност на компетентните органи да разпоредят изпълнението мярката. По този начин ще се повиши ефективността на предприетите мерки, като ще се създаде и нормативно основание стопаните да бъдат компенсирани за своите загуби.