41.4 г. средна възраст в България

Средната възраст на населението в ЕС ще бъде 47.6 години до 2060 г., т.е. с около 15 години по-висока от преди век. През 2012 г. средната възраст на населението е ЕС е била 40.9 г., а в България – 41.4 г. Това сочат данните за статистическия портрет на ЕС, изготвен от Евробарометър. Данните бяха представени на семинар за медиите и публичния образ на възрастните хора, организиран от МТСП в Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи, кв. Кремиковци. Журналистическият форум е част от работната програма на България за участие в Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията – 2012 (ЕГ– 2012). Семинарът е посветен на Европейския ден на солидарността между поколенията – 29 април.
Според проучването на Евробарометър начинът, по който се гледа на хората над 55 години, се определя като положителен от едва 29% от анкетираните българи, при средно за всички държави-членки на ЕС 61%. Във връзка с тези тенденции експертите от министерството предупреждават, че е необходимо пренастройване и адаптиране на политиките и социалните системи към демографските промени. Целта на Европейската година 2012 е да се намерят нови възможности за съхраняване и развитие на потенциала на застаряващото население и за нови форми на солидарност между поколенията. Анкетираните в целия ЕС-27, включително и в България, приемат, че възрастта, на която човек започва да бъде смятан за стар, е средно 64 г. Възрастта, до която работещите в ЕС-27 смятат, че са ефективни на работното си място, е 61.7 г., при средно посочена възраст за България - 59.3 г. Данните от проучването на Евробарометър определят и основните дейности, в които възрастните хора имат най-голям пронос в обществото- грижа за внуците, финансова подкрепа на семейството, като потребители на услуги, грижа за болни членове на семейството или такива с увреждания.
На семинара експертите представиха политиките на МТСП за включване на възрастните хора на пазара на труда, развитие на социалните услуги и дългосрочната грижа, значението на корпоративната социална отговорност и др. Ключовите цели в тези области са насочени към удължаване на трудовия живот в добро здраве, деинституционализацията на дългосрочната грижа и разширяване на достъпа до услуги за възрастните хора, самотните хора и хората с увреждания, повишаване качеството на услугите, подкрепа на семействата, координация между здравните и социалните услуги и укрепване на ролята на общините при оказването на подкрепа и грижи за възрастни. Участниците се запознаха с програмите и мерките, насочени към работниците в предпенсионна възраст. По Националната програма „Помощ за пенсиониране” са осигурени над половин милион лева за осигуряване на заетост на безработни лица, на които не им достигат осигурителен стаж и възраст за пенсиониране. За насърчаване на работоделите да наемат работници над 50-годишна възраст са осигурени над 1,2 млн. лева. Тези мерки са в синхрон със стратегия „Европа 2020”, в която една от целите е достигане на заетост сред по-възрастните работници до 53% през 2020 г.
Учени от Института за изследване на обществата и знанието към БАН представиха наблюдения, свързани с медийното и журналистическо отразяване на проблематиката, касаеща активния живот на възрастните хора, както отправиха предложение за провеждането на открити дебати по темата. Според социолозите е необходимо повишаване на чувствителността на медиите към стереотипите и предразсъдъците, свързани със застаряващото население. Те се позоваха на данни на Евробарометър, според които в България възрастта (58%) е най-разпространената причина за дискриминация./МТСП