2011 не е римейк на 2008

Сравнението, което съблазнява банкерите от Уолстрийт със своята простота: 2011 – това е повторение на 2008 г. Историята на финансовата буря отново се повтаря. "Чувството за дежа вю е толкова силно, че ти се повдига", заявява мимоходом директор на голям фонд, готвейки се за бурния трудов ден, пише Франческо Герера, редактор на "Пари и инвестиции" в "Уолстрийт Джърнъл".
Тези, които са убедени, че "2011" е римейк на "2008", разполагат с повторен преломен момент. През 2008 г. този момент беше банкрутът на Lehman Brothers, в момента тази роля се играе от понижаването на кредитния рейтинг на САЩ. И ако се погледне така сравнението на днешните събития с тези от преди три години е лесно и просто. Най-малкото в понеделник инвеститорите в Европа, Азия и САЩ изглеждаха почти толкова уплашени, колкото и преди три години.
Спадът беше прекъснат вчера, а и самото разпродаване на пазарите не е достатъчно доказателство, че историята се повтаря. Тук трябва да си припомним класическата фраза, с която започват всички инвестиционни балони: "Този път всичко ще бъде другояче". Банкерите, инвеститорите и мениджърите разглеждащи днешните събития през призмата на събитията от 2008 г., рискуват да оценят неправилно ситуацията, която се създаде в световната икономика.
Днешните събития имат три фундаментални разлики от финансовата криза отпреди три години.
Ще започнем с очевидното: причините за тези събития са абсолютно различни. Пожарът на кризата от 2008 г. се разпространи отдолу нагоре. Всичко започна с неоправдания оптимизъм на купувачите на жилища, разпространи се на пазарите благодарение на уолстрийтските майстори на красиво опакованите лоши активи, на които им помогнаха рейтинговите агенции, и завърши със заразяване на цялата световна икономика. Провалът на финансовия сектор доведе до спада.
Сега проблемите са точно обратни, идват отгоре надолу. Правителствата се оказаха неспособни да въведат ред в собствената си къща, да стимулират своите икономики и загубиха доверието на деловата и финансова общност. Заради това рязко се съкратиха разходите и инвестициите в частния сектор. Образува се порочен кръг от негативни сигнали, довели до ръст на безработицата и застой в икономика. Пазарите и банките този път са жертва, а не престъпници.
Втората разлика е още по-важна: по време на икономическия подем 2007-2008 г. финансовите компании и домакинства се наслаждаваха на евтини кредити. Когато балоните са спукаха, недостига на средства и опитите на компаниите и гражданите да намалят дълговата тежест доведоха до рязък спад. Сега проблемът е коренно противоположен на това, което е било в навечерието на краха от 2008 г. Икономическият застой кара всички да трупат пари и да се освобождават от дълговете. Резултат – хилав растеж на инвестициите и потреблението.
Третата последна разлика е пряко следствие от първите две. Решението на катастрофата от 2008 г., имайки предвид причините й, имаше простичко, макар и болезнено решение. На властите им се наложи да се намесят, за да осигурят системата с пари с помощта на намаляването на лихвите, финансова помощ за банките и наливане на пари в икономиката.
Чиновниците на Федералния резерв по онова време наричаха това операция "Шок и ужас". Методът съвсем не беше евтин: правителствата на различни страни наляха около 1 трилион долара. На всичкото отгоре тези действия са и несправедливи спрямо данъкоплатците, на които им се наложи да плащат за чужди грехове. Но благодарение на щедростта на държавите успяхме да избегнем депресия в глобален мащаб.
Днес подобно решение не фигурира в менюто. Напрежението не е предизвикано от дефицит на ликвидност – американските компании няма къде да си дянат парите. Неотдавна Bank of New York се опита да предприеме безпрецедентна стъпка и да започне да взима комисионна за откриването на големи депозити. Настоящата беда е в хроничния недостиг на доверие във финансовата сфера и отсъствието на вяра в способността на правителствата да рестартират икономическия ръст. Ако се нуждаете от доказателство, погледнете кръвоносната система на преразпределителните ресурси – пазарът на междубанкови кредити. Или попитайте експертите на Standard & Poor`s или купувачите на италиански и испански облигации дали вярват или не в това, че политиците са способни да разчистят авгиевите конюшни в своите страни.
Специфичната природа на текущата криза показва, че прилагането на методи, проработили в предишната криза, този път няма да донесе облекчение. Безсмислени са исканията към монетарните власти да проведат нови интервенции, включително и под формата на наливане на ликвидност /т.е. трети кръг на "количествени смекчения"/ от Федералния резерв или Европейската централна банка. Това е модата на 2008 г.
Няколко нови милиарда, напечатани от Чичо Сам ли и неговия франкфуртски роднина, са явно недостатъчни, за да убеди нервните инвеститори да се завърнат на пазара. През 2011 г. финансовия свят вече не може да чака подаяния в приемните на президенти и премиери. За да се извади от днешната задънена улица, на пазара ще му се наложи да се уповава на своите вътрешни ресурси или да чака, докато политиците предприемат радикални стъпки, за да подсилят икономическия растеж.
Пазарното решение не изглежда толкова невъзможно. В определен момент активите ще поевтинеят дотолкова, че и при компаниите, и при инвеститорите отново ще се пробуди жаждата за живот. Уорън Бъфет написа на своите акционери, че най-добрите покупки неговите подчинени са направили в разгара на страховете за някакви глобални сътресения.
Другият вариант да се надяваме, че американските и европейски политици ще осъществят данъчни реформи и ще либерализират пазара на труда, което ще съживи търсенето и ще рестартира инвестиционния ръст. Но даже ако те не се решат на тези стъпки, с това ще се заеме времето.
Както често се случва, миналото ни се струва по-леко от настоящото. Днес всичко изглежда трудно. Реалността е такава, че за разлика от 2008 г. държавните пари не могат да успокоят бурята.