200 млн. лв. кредити на общини за оперативни програми

Ръководството на фонд Флаг очаква през тази година общините да потърсят кредитен ресурс от 200 млн. лева за реализиране на проекти по оперативните програми "Регионално развитие"/ОПРР/ и "Околна среда" /ОПОС/. Това съобщи за БТА изпълнителният директор на фонда Емил Савов.
Очаква се около 40 процента от общините, спечели проекти по тези програми, да потърсят кредити от фонда тази година като основното искане ще бъде за мостово финансиране. Прогнозите са, че почти всички общини ще поискат и ресурс, с който да осигурят съфинансиране по европроектите.
Очакванията са около една четвърт от кредитния ресурс на фонда през 2010 г. да е за дългосрочни заеми за покриване на изискването от тази година общините да осигурят съфинансиране по проектите по ОПРР в размер на 15 на сто и по ОПОС, което е в
различен размер в зависимост от бъдещите приходи по двете основни направления на програма - води и сметища.
Миналата година фондът е отпуснал един дългосрочен кредит.
Тези заеми са за период от седем до десет години, максималният им размер е 10 млн. лева. Годишните лихви варират според нивото на риск на общинския проект от 4 процента до 6,2 на сто.
Помолен да коментира доколко е поносим за общините прагът от 15 на сто съфинансиране, Савов изрази експертното си мнение, че по-високият таван ще е допълнителен критерий за отсяване на по-стойностни проекти и ще подобри мотивацията за качественото им изпълнение.
Според Савов промяна в прага няма да доведе до това само богатите общини да реализират европроекти, защото кризата е довела до обедняване на около 30 общини, които са били с по-добро финансово състояние, и по този начин почти са се
стопилите разликите между бедни и богати общини. Това обаче води до общия за всички общини проблем да балансират между това да осигурят средства за финансиране на услугите, които по закон трябва да предоставят, и да намерят съфинансиране по европроектите. В този смисъл според експерта тези 15 процента би трябвало да бъдат достигнати през 2012 г.
Фондът подготвя промяна в методологията на отчитане на кредитния риск на общините по отношение на административния и финансовия им капацитет. При дългосрочните заеми като вариант се обмисля по-голямо тегло в кредитната оценка да има финансовият капацитет на съответната община за няколко години напред. При мостовото финансиране водещ ще е административният капацитет за работа с европроекти.
Националното сдружение на общините в България вече е внесло във финансовото министерство предложение за промяна в механизма за държавно компенсиране на разходите на общините по кредитите от фонда за тази година. Има подготвено проектопостановление и се очаква скоро то да бъде обсъдено от правителството.
Проектопромените предвиждат общините да бъдат разделени в четири групи, а не както досега в две групи, които получаваха съответно 50 и 100-процентно компенсиране. В първата ще попаднат 90 общини, които са в добро финансово състояние, и на тях от бюджета ще им бъдат покрити 40 на сто от разходите им за лихви, такси и комисионни по заемите от фонда.
Във втората група ще са 52 общини, на които ще бъдат покрити 60 на сто от такива разходи. На 35 общини се предвижда да бъдат възстановени 75 на сто от разходите, а на 49 - най-бедни общини, се предвижда държавата да осигури 90 на сто от разходите, а не както досега това ставаше изцяло.
С намаляването на процентите се цели да се повиши отговорността при изпълнението на проектите от страна на общините и да се подобри финансовата дисциплина. Общините са групирани на базата на данни от изпълнението на бюджетите им за периода - 2007 г., 2008 г. и 2009 г.
За миналата година разчетите са били направени съответно за периода 2005 - 2007 г. Ако предложението се приеме в този вариант, очаква се за покриване на разходите на общините по обслужването на заемите от фонда за тази година да са нужни до 4 млн. лева.
В бюджета за тази година за подобна цел са предвидени 5 млн. лева, които са по перата за съфинансиране на общински проекти по Социално-инвестиционния фонд и по програма "Красива България". Двете програми са към края си и това е причина средствата да бъдат пренасочени за компенсации.
Досега основно от фонда са се търсили кредити със среден размер над 1.06 млн. лева с матуритет 11 месеца, което се обуславя от характера на обявените до този момент мерки и операции по оперативните програми. Досега се възстановяваха сто процента от разходите на общините и в този смисъл кредитният ресурс беше нужен за осигуряване на междинните и финалното плащания, отбеляза Савов. По този начин досега краят на съответния инвестиционен проект като договор между общината и оперативната програма означаваше и приключване на кредитното задължение към фонда.
От март миналата година, когато беше подписан първият договор за заем, досега са сключени 81 договора с 65 общини на обща стойност 86 млн. лева в подкрепа на общински инвестиционни проекти за 267 млн. лв. Основно става дума за кредитиране на одобрени общински проекти по ОПРР. Най-много са проектите за подобряване на образователната инфраструктура, следвани от тези за пътната инфраструктура и за социални и културни дейности.
Деветдесет на сто от средствата по европроектите отиват в изпълнителите на обектите, припомни Савов, което по думите му е сериозна антикризисна мярка.
Акционерният капитал на фонда, осигурен от държавата е 60 млн. лева. Срещу тази сума дружеството, с подкрепата на държавата, е сключило две заемни споразумения с Европейската банка за възстановяване и развитие от по 35 млн. евро. Първото
вече е усвоено и именно с него са кредитирани проектите на 65-те общини, а средства по второто предстои да бъдат усвоени.