1400 лв. средна работна заплата през 2017

КНСБ предлага до края на 2017 година  в България средната работна заплата да бъде 40% от тази в ЕС-28, 50% от брутния вътрешен продукт да отива за заплащане на труда, сега този дял е 40% , съотношението между минимална и средна работна заплата да бъде не по-малко от 50%.  "Това са три ориентира с хоризонт", каза  президентът на КНСБ Пламен Димитров на националната конференция „Заплащането на труда в България”.

828 лв. или 414 евро е средната работна заплата у нас според данни на НСИ за последното тримесемие на 2013 година. Според Евростат средната работна заплата в ЕС надхвърля 1780 евро. Ако се приеме идеята на КНСБ, то средната работна заплата у нас в края на 2017 година трябва да се равнява на 732 евро – т.е. 40% от средната работна заплата към момента. Не се знае как ще се движи СРЗ в ЕС към тази дата в бъдещето. Възможно е нарастването й да бъде по-силно от нивата, които бяха прези кризата от 2009 година.

Димитров настоя през 2015 година увеличаване на заплатите във всички бюджетни системи с 15 - 20%, като добави, че през следващите две-три години заплатите в страната трябва да се вдигат с 10 - 15% годишно, за да останат в страната младите и квалифицирани кадри.
Според КНСБ покупателната способност у нас изостава от 1989 година, а МРЗ е под 90% от нивото от преди 24 година. През тези години потреблението коренно се промени, но има 1,6 млн. българи, които не пресмятат доходите си в достъп до широколентов интернет и в смартфони, а в хляб, мляко и
лекарства, отбеляза Димитров. Докато пропастта в доходите не се стесни пазарната икономика не може да работи, заяви лидерът на КНСБ. Колкото по-голямо е неравенството между доходите, толкова по-слаб ще е устойчивият растеж, е позицията и на управляващия директор на МВФ Кристин Лагард, допълни той.
Според синдиката ниската производителност не е единствената причина за ниските доходи. Производителността на труда у нас е 47% от средната за ЕС, а заплатата в секторите на производството и на услугите е само 25% от средната в ЕС. Временната заетост в България води до много по-ниски възнаграждения като разликата в заплатите между хората на постоянен и временен договор достига 3,8 пъти, уточни Пламен Димитров.

Според премиера Орешарски, който взе участие в конференцията,  развитието на глобалната криза е дало примери как страни, които са допуснали бърз ръст на работните заплати, губят по отношение на икономиката. "При равни други условия, работната заплата оказва влияние и върху инфлацията, което обезценява валутата", коментира той и допълни, че може да се счита, че е доказана връзката между заплащането и заетостта. "Равнището на работните заплати в България е сред най-ниските в ЕС и това обяснява най-динамичните темпове на покачването им. Сходна е ситуацията, ако я погледнем като относителен дял в добавената стойност", каза още премиерът и обясни, че България не е член на еврозоната, но от 16 години валутата ни е фиксирана към еврото и това ни поставя в условията на бедните страни, които са приети в еврозоната.

Орешарски апелира за политика на умерено покачване на работните заплати, като в рамките на управленската програма целта е тя да стане 450 лв. до края на мандата на правителството.

КНСБ поиска ясни процедури за срокове и правила за договаряне на работните заплати на всички нива, като минималната работна заплата да се договаря на национално равнище, възстановяване на практиката, за договаряне на препоръчителните индекси по работните заплати в частния сектор, ограничаване до минимум практиките на социален дъмпинг.
„Основната работна заплата се нуждае от ясно дефиниране, при това на най-високо нормативно ниво в кодекса на труда. Кодексът на труда трябва да насочва към разработването на класификатор на функциите и системи на заплащане от аналитичен тип, както и спазването на принципа за равен и равностоен труд – равна заплата”, каза Пламен Димитров.
Няма да печем кебапчета, няма да искаме минимална работна заплата от 1000 лв. – ще искаме реални възможности, ще спорим с бизнеса, обеща той, като допълни, че България е единствената държава-членка на ЕС, която изостава с доходите след прехода.