АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Основният лихвен процент у нас дълги години беше на нулево ниво, но в края на септември 2022 г. започна поредица от повишения. ОЛП тогава не беше повишаван от 2016 година. През последната година и половина простата годишна лихва вървя постоянно в низходяща посока.


Към края на второто тримесечие на 2025 г. нетната печалба на банковия сектор достига 1,967 млрд. лв., отбелязвайки ръст от 8,7 на сто на годишна база.


Инициативата е предназначена да ускори тестването и одобряването на ядрени проекти от следващо поколение извън националните лаборатории, като по този начин се проправи по-бърз път към търговско внедряване.


Преките чуждестранни инвестиции в промишлеността -възлизат на 14,432 млрд. евро, следва секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) - 7, 785 млрд. евро.


Данните на БНБ показват, че в края на юни краткосрочните задължения са 10,5359 млрд. евро (19,9 процента от брутния дълг, 9,4 процента от БВП) и се повишават с 1,8652 млрд. евро (21,5 процента) спрямо юни миналата година (8,6707 млрд. евро, 19,4 процента от дълга, 8,4 процента от БВП).


Над 87 на сто от търговците на дребно в България предвиждат продажните цени да запазят равнището си през следващите три месеца, сочат данни от наблюдение на НСИ през август.


Първото изменение в тарифата влезе в сила от 1 април 2025 г., като таксите бяха актуализирани с 10 на сто. Второто от 1 септември ще бъде също с 10 на сто, което е общо 20 на сто за двата етапа и в съответствие с решението на Министерския съвет.


Народното събрание възстанови едноинстанционното обжалване на екологичните оценки и тези за въздействие върху околната среда (ОВОС) на обектите от национално значение.


Публикуваният отчет за 2024 г. на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) показва най-високия ръст на парите за здраве за последните години – увеличение от над 1,2 млрд. лв. Този ръст е по-голям дори от увеличенията на бюджета през годините на ковид пандемията.


Чрез камери в началото и в края на всеки участък ще се отчита времето, за което едно превозно средство изминава разстоянието, и се изчислява средната му скорост. Ако тя е по-висока от максимално допустимата според Закона за движението по пътищата, ще се регистрира и данните ще се предоставят от Националното тол управление на МВР, което ще налага съответните санкции.