Рекорден ръст на разходите на НЗОК

Петя Георгиева, ИПИ

Публикуваният отчет за 2024 г. на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) показва най-високия ръст на парите за здраве за последните години – увеличение от над 1,2 млрд. лв. Този ръст е по-голям дори от увеличенията на бюджета през годините на ковид пандемията.

В структурно отношение преобладават разходите за болнична помощ, следвани от тези за лекарства. През 2024 г. силно нарастват и разходите за дентална помощ – с близо 100 млн. лв. годишно или над 37%, вероятно за компенсация на по-слабия им ръст от предходната година.

Какво друго прави впечатление?

Общите разходи за медицински дейности на НЗОК за 2024 година нарастват с над 18% спрямо 2023 г. Това е най-високият ръст за последните поне 6 години. Причината е значителното увеличение на приходите в бюджета на финансиращия орган поради ръста на доходите в икономиката. А събраните здравни вноски по презумпция „трябва да се изхарчат“ – без дори да се допусне, че може би е разумно да се води антициклична политика чрез заделяне на резерв в „добрите времена“, който да финансира медицински дейности в неизбежните периоди на забавяне в икономиката.

Сериозно се увеличават разходите за първична (25% ръст) и за специализирана извънболнична помощ (22,7% ръст). Вече е видна политиката на по-сериозно насочване на средства към извънболничната помощ спрямо останалите категории разходи. Остава да видим резултат от повечето пари за превенция и профилактика върху здравното състояние на българските пациенти и по-дълъг живот в добро здраве.

Това обаче не означава, че разходите за болниците са намалели. Касата продължава да харчи предимно за болнични услуги (над 61% от общия разход). Не се очаква в бъдеще прехвърляне на разходи от болнична към извънболнична помощ – за да има такова, следва да има някакви индикации за: намаляване на големия брой финансирани от НЗОК болници, ясна политика за ограничаване на парите за болнично лечение, приоритетно изключване на дейности от обхвата на клиничните пътеки и прехвърлянето им към извънболнични услуги и др. На този етап това липсва – въпреки опитите на Народното събрание за въвеждане на механизми за контрол върху разходите на болниците, все още няма видим успех в това отношение.

Лекарствата остават голямо перо – над една четвърт от бюджета на касата отива за лекарства за домашно лечение и за онкологично лечение в болниците (отделно са лекарствата, включени в самите клинични пътеки). Това показва системното значение на лекарствената политика на държавата, включително договарянето с фармацевтични компании, принципите на ценообразуването на лекарствата и реимбурсацията им от НЗОК.

Накрая ще добавим, че предстои подготовка на бюджета на НЗОК за 2026 година. Добре ще е, ако той се основава на ясни цели и приоритети на здравната политика и ги отразява финансово чрез адекватни стимули. Публичните средства не са малко и е важно как и за какво се използват.