EUR 1.9558
USD 1.7937
CHF 1.8467
GBP 2.1837
CNY 2.5140
you tube
mobile version

Частното потребление двигател на растежа

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Частното потребление двигател на растежа

mail09:05 | 22.05.2020прегледи 256 коментарикоментари 0


Международното разпространение на вируса остава основен риск за намаляване на растежа на икономиката на Европейския съюз (ЕС), а от там, и на българската икономика. Това посочва министърът на икономиката Емил Караниколов в писмен отговор на въпрос на депутата от ПГ на "БСП за България" Кристиан Вигенин за динамиката в развитието на българската икономика по сектори и по области за март и април 2020 г. и възможни мерки за специфична подкрепа. Отговорът е публикуван на интернет страницата на министерството.

Министърът изтъква, че нашата икономика е силно свързана с европейските пазари и по тази причина забавянето на икономиките на ЕС ще окаже допълнителна тежест върху нея. Трудностите в страните от ЕС и намаленото търсене ще повлияят на развитието на българската промишленост.

МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

Министърът предоставя данни за състоянието на основни макропоказатели, показващи стабилността на българската икономика, сред които се изтъква това, че България влиза в кризата с втория най-нисък дълг в Европа и с третия най-висок бюджетен излишък за 2019 г. по данни от Евростат. Това, по думите на министъра, е благоприятно като начално състояние и осигурява значителни финансови буфери за справяне с кризата.

Министърът напомня, че в пролетната си икономическа прогноза за 2020 г. Европейската комисия (EK) очаква реалният БВП на България да се свие с до 7,2 на сто през 2020 г., като основната причина са необходимите ограничителни мерки за намаляване на разпространението на коронавируса. Предвижданията са за възстановяване на икономическата активност през втората половина на годината, като това ще доведе до повишаване на вътрешното търсене през третото тримесечие и до края на годината. ЕК очаква растежът да се възстанови през 2021 г. до 6 на сто, което частично ще компенсира спада през 2020 година. Двигател на растежа ще бъде частното потребление, което ще се активизира в резултат на подобряването на пазара на труда. С подобряването на състоянието на икономиките на основните търговски партньори се предвижда растежът да бъде подкрепен от възстановяването на износа, впоследствие и на инвестициите. ЕК прогнозира равнището на безработица да се увеличи значително поради въведените ограничителни мерки за разпространението на КОВИД-19, за което принос ще има и връщането на работници от чужбина, изтъква министърът. Прогнозите са за ръст на безработица и достигане на нива до 7 на сто през 2020 г. През 2021 г. се прогнозира частично възстановяване на заетостта и спад на безработицата до 5.8 на сто.

Министърът коментира, че като цяло очакванията на Комисията са, че силните позиции на българската икономика по отношение на положителните външни баланси и фискална позиция, преди избухването на КОВИД-19, би трябвало да помогнат за възстановяването от големия икономически шок, причинен от пандемията.

БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Министър Караниколов изтъква в отговора си, че най-силно засегнат е малкият и среден бизнес, който е поставен под риск от загуба на доходи, на обучени кадри и необратимо излизане от пазара, както и поради по-малката възможност да се възползват от социална защита.

Негативните икономически ефекти, които се проявиха с пандемията са нарушено снабдяване, затруднения в производствения цикъл, намаляване на вътрешния и външен стокооборот, намалена ликвидност на предприятията, увеличаване на безработицата, допълва икономическият министър.

Караниколов изтъква, че икономическите дейности, разглеждани в зависимост от ефектите на кризата върху тях, могат да бъдат разделени най-общо на няколко групи: дейности, пряко засегнати от ограничителните мерки - туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, търговия на дребно, транспорт, култура, спорт и развлечения, услуги, изискващи непосредствен контакт и др.; дейности, засегнати от нарушено снабдяване или търсене - преработваща промишленост, включително добивна, строителство, в това число инженерни дейности и технически изпитвания, производство на електроенергия и горива и др.; дейности, при които негативните ефекти ще се проявят с известно закъснение, поради възможността да бъдат изпълнявани дистанционно, но които неминуемо ще изпитат затруднения в резултат на общия спад в икономиката. Такива са: финансовите и застрахователни услуги, далекосъобщенията, дейностите в областта на информационните технологии, професионалните дейности и научните изследвания, юридически и счетоводни дейности и др.

Министърът посочва, че необходимите за справяне с кризата карантинни мерки затрудняват функционирането на почти всички икономически дейности. Тези проблеми засягат множество сектори на икономиката и са различно изявени в отделните индустрии. Най-засегнати са секторът на ресторантьорството и хотелиерството, транспорта и някои подсектори на културните и креативните индустрии. Поради глобалния характер на кризата трудности изпитват и производствените компании, тежката индустрия, строителството, фармацията и други сектори, зависими както от експорта, така и поради обстоятелството, че служителите не могат да работят от разстояние поради спецификата на работния процес.

Министърът илюстрира състоянието на засегнатите сектори с данни на Националния статистически институт, според които през март 2020 г. се отчитат спадове на годишна база в индустрията (-6.9 на сто) и в строителството (-14 на сто). Потреблението през март 2020 г. също спада с 14.6 на сто.

Към момента се отчита по-малък негативен ефект за индустрията, в сравнение със сектора на услугите, който беше засегнат в по-висока степен от карантинните (ограничителни) мерки, коментира още министър Караниколов и допълва, че повечето индустриални мощности са продължили да работят, макар и не с пълно натоварване поради променените пазарни условия, както във вътрешен, така и в международен план.

СТАТИСТИКА НА КРИЗАТА

В условията на извънредно положение в страната през април 2020 г., бизнес анкетите на НСИ показват влошаване на стопанската конюнктура във всички наблюдавани сектори, посочва в отговора си министър Караниколов. Общият показател на бизнес климата спада с 41.7 пункта спрямо нивото си от предходния месец, което е с 37 пункта под дългосрочната средна стойност за последните 10 г. и с 4.4 пункта над дългосрочния минимум, отбелязан през февруари 1997 г.

Настъпилата ситуация се отрази, както на обема, така и на структурата на потреблението, изтъква министърът. При потреблението има растеж при храните, както и при фармацевтика и медицински стоки. Растат и продажбите по интернет. Най-голям спад има при покупките на дрехи и обувки (63.1 на сто), компютърна и комуникационна техника (40.4 на сто), горива (37.1 на сто), битова техника и мебели (19.8 на сто).

По предварителни сезонни данни на НСИ през март 2020 г. при оборота в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени се наблюдава спад с 18.1 на сто спрямо предходния месец. През март 2020 г. е регистриран спад на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 36.7 на сто, и в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 25.6 на сто. Увеличение на оборота е регистрирано в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1.9 на сто.

В резултат на намаленото търсене през март 2020 г. НСИ отчете дефлация от 0.6 на сто на база предходен месец. Въпреки това на годишна база през същия месец цените са нараснали с 3 на сто.

Министър Караниколов напомня в отговора си, че Националният статистически институт е провел кратко бизнес изследване сред нефинансовите предприятия за ефекта на ограничителните мерки върху най-засегнатите сектори на икономиката в страната. Според проучването 53.5 на сто от анкетираните предприятия посочват, че са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги през март в сравнение с февруари 2020 г., 36.3 на сто са посочили, че не е имало промяна в приходите от продажби, а за 9.5 на сто е имало увеличение. Разпределението по икономически дейности показва, че 70.6 на сто от предприятията в икономически дейности "Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности" са изпитали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги.

За индустрията този процент е 52.9 на сто, за строителството - 51.2 на сто, а за дейностите "Търговия, транспорт и ресторантьорство" - съответно 56.3 на сто. По отношение на наетия персонал 41.8 на сто от нефинансовите предприятия са предприели стъпки за ползване на "платен отпуск", следват "дистанционна форма на работа" - 28 на сто и "неплатен отпуск" - 24.4 на сто. Освобождаване/съкращаване на наети са предприели 17.2 на сто от участвалите в анкетата предприятия. В следващия един месец 80.6 на сто от анкетираните нефинансови предприятия прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 15.4 на сто, че ще преустановят временно дейността си, а 2 на сто, че ще прекратят дейността си.

В резултат на настъпилата криза през март 2020 г. преработващата промишленост бележи спад с 9.8 на сто спрямо съответния месец на предходната година. Най-значителни намаления се отчитат от следните икономически дейности: Обработка на кожи; производство на кожени изделия (-31 на сто); Производство на облекло (-26 на сто); Производство на мебели (-24.9 на сто); Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение (-21.1 на сто); Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета (-17.5 на сто); Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители (-17.1 на сто); Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели (-14.3 на сто); Потребителски дълготрайни продукти (-14 на сто); Производство на изделия от други неметални минерални суровини (-13.4 на сто); Инвестиционни продукти (-11.7 на сто); Производство на напитки (-11.2 на сто). За април 2020 г. данните за промишленото производство все още не са налични, но не се очаква съществена промяна в тенденциите, посочва министър Караниколов.

ПРАВИТЕЛСТВЕНИЯТ ОТГОВОР

От началото на обявяването на извънредното положение правителството предприе редица действия за справяне с икономическите последици от кризата и подпомагане на българския бизнес, изтъква в отговора си министър Емил Караниколов. Под формата на финансови инструменти с публичен ресурс за периода на кризата, породена от коронавируса, ще се ангажират 4,5 млрд. лв. ресурс в полза на малкия и средния бизнес, самонаетите и за хората, които са в неплатен отпуск.

В изпълнение на Постановление 52 на Министерския съвет от 26 март 2020 г. за одобряване на промени по бюджета на Министерството на икономиката за 2020 г. във връзка с увеличаване на капитала на търговско дружество и Решение 215 от 27 март 2020 г. на Министерския съвет за увеличаване акционерното участие на държавата в капитала на "Българска банка за развитие" АД, София, бяха предприети действия за увеличаване капитала на Българската банка за развитие АД.

Във връзка с Решението на Министерския съвет, на 2 април 2020 г., е проведено извънредно Общото събрание на акционерите, на което е взето решение да бъде увеличен капиталът на Българската банка за развитие АД със сумата от 700 милиона лева, по реда на чл. 195 от Търговския закон, под условие, че всички нови акции бъдат придобити/закупени от държавата, чрез министъра на икономиката.

С РМС 257 от 14 април 2020 г. е приета ,,Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от КОВИД-19 с бюджет от 200 милиона лева, чието изпълнение е възложено на "Българска банка за развитие" АД, напомня още министър Караниколов за правителствения отговор на кризата. Програмата се реализира с участието на търговските банки в страната, на база на сключени финансови споразумения между ББР АД и всяка от търговските банки. Редовният лихвен процент по кредитите, отпускани от Програмата, е нулев, като във връзка с обслужването на кредитите няма да се дължат такси, комисионни и неустойки. Всяко лице, което отговаря на условията, ще има право на един кредит по програмата до 4 500 лева, които могат да бъдат изтеглени наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. За кредит ще може да се кандидатства до 31 декември 2020 г. Не се предвижда осигуряване на обезпечения като условие за отпускане на кредитите. Кредитите ще са със срок до 5 години, с минимум 6 и не повече от 24 месеца гратисен период. Кредитополучателите ще имат право на предсрочно погасяване на дълга без да дължат такса или комисионна за това.

С РМС 310 от 7 май 2020 г. е приета "Програма за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация и епидемията от КОВИД-19", с бюджет от 500 милиона лева, чието изпълнение също е възложено на "Българска банка за развитие" АД.

Програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID-19, е отворена за участие за МСП от всички сектори на икономиката. Очаква се по нея да бъде подпомогната дейността на най-силно засегнати от пандемията сектори - търговия, услуги, включително транспорт, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, логистика, износ и други. Дефинирани са условията, на които трябва да отговарят микро-, малките и средните предприятия (по смисъла на Закона за малките и средните предприятия), регистрирани в България, за да получат финансиране по Програмата. Заложените условия към МСП имат за цел да осигурят помощ на предприятия, които са изпаднали в затруднение след 31 декември 2019 г. поради избухването на епидемията от COVID-19. Кредитите, предвидени по Програмата, ще се предоставят при максимално облекчени условия. Кредитите ще се отпускат на микро-, малки и средни предприятия от търговските банки в страната, а Българската банка за развитие ще предоставя портфейлни гаранции с определен максимален гаранционен процент от формираните от банките портфейли с допустими кредити по Програмата и определен срок на гаранцията.

За икономически засегнати от наложените ограничения във връзка с пандемията COVID-19 микро и малки предприятия, Управляващият орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 (ОПИК) обяви на 12 май 2020 г. процедура за подбор на проекти "Подкрепа на микро- и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". Процедурата беше активирана в ИСУН 2020 и проектните предложения от 14 май вече могат да се подават. Целта на процедурата е да осигури оперативен капитал за българските микро и малки предприятия за справяне с последиците от пандемията КОВИД-19 и преодоляване на липсата от ликвидност, включително запазване на работни места и дейността на предприятията.

Общата сума на безвъзмездната финансова помощ е 173 млн. лв. и обхваща всички сектори на българската икономика (с изключение на предприятия, които се подкрепят от Програмата за развитие на селските райони, осъществяващи селскостопанска дейност и финансовия сектор). Предприятията, които са регистрирали спад с минимум 20 на сто в своя оборот за април 2020 г. спрямо средномесечния оборот за 2019 г., ще имат възможност да получат суми от 3 000 до 10 000 хил. лв. С тях ще могат да покрият най-неотложните си нужди, като наем, консумативи, суровини, разходи за заплати и други разходи за оборотни средства.

Кандидатстването ще се извършва изцяло електронно чрез системата ИСУН 2020 при максимално облекчена административна процедура. Ще бъде необходимо единствено попълването на основни данни, размер на исканото финансиране, както и фирмената банкова сметка и деклариране на данни. Всички проверки ще се извършват по служебен път. Процедурата е с краен срок за подаване на проектни предложения 16.30 часа на 15 юни 2020 г. В резултат от изпълнението на процедурата се очаква предприятията, получили подкрепа, да продължат дейността си поне 3 месеца след приключване на проекта, изтъква министърът.

Същевременно, предвид важността на инвестициите в развитието на иновационния потенциал на предприятията, които се очертават като една от възможностите с ключово значение за справяне с пандемията, Управляващият орган на ОПИК предприе необходимите действия за провеждане на процедура ,,Стимулиране внедряването на иновациите от съществуващите предприятия", приоритизирайки реализирането на проекти по нея свързани със справяне с пандемията КОВИД-19. Процедурата е обявена за обществено обсъждане на 12 май 2020 г.

Друг инструмент за подпомагане на малките и средни предприятия се изпълнява през Фонда на фондовете. Той включва отпускане на кредити с максимален размер до 3,6 млн. лв., с разрешение за рефинансиране на задължения, възникнали преди повече от 60 дни, като мярката се администрира отново през търговските банки. През Фонда на фондове има инструмент за микрокредити до 50 000 лв. за предприемачи и самонаети лица с кратка бизнес история. Има и инструмент за капиталови инвестиции, отново чрез Фонда на фондовете, като инвестицията е средно около 800 000 лв., а подкрепата е предназначена за компании с потенциал да подпомогнат възстановяване на икономиката след кризата, особено в сферата на иновациите и дигитализацията.

Чрез Фондовете за градско развитие могат да се финансират дейности, които обичайно не са банкируеми, бенефициенти биха могли да бъдат общините, публично-частните партньорства и предприятия, засегнати от кризата от секторите туризъм, транспорт.

Министърът посочва в писмения си отговор, че като цяло, предвид етапа на кризата, мерките са хоризонтални и не са насочени към конкретни икономически браншове, тъй като от кризата е засегната цялата икономика и помощта би трябвало да покрие в максимална степен засегнатите икономически субекти.

ЗАЕТОСТТА В ПАНДЕМИЯТА

По данни на Агенцията по заетостта, безработицата през март 2019 г. е 5.9 на сто, посочва министър Караниколов. През февруари този индикатор се покачва на 6.2 на сто, а през март - на 6.7 на сто. По отношение на работните места във всички области през април спрямо март се отчита нарастване на броя на безработните, като най-големи увеличения се отчитат в Бургас (44 на сто); Варна (47 на сто); Габрово (52 на сто); Пловдив (45 на сто); Русе (40 на сто); София град (76 на сто); Стара Загора (45 на сто).

Министър Караниколов информира, че намаляват заявените от бизнеса свободните работни места. През април 2020 г. спрямо предходния месец областите, в които този показател е най-висок са: Бургас (-82 на сто); Варна (-65 на сто); Смолян (-52 на сто); Търговище (-53 на сто). Въпреки общата тенденция, в някои области през април се отчита увеличение на работните места спрямо предходния месец, като например: Враца (55 на сто); Монтана (54 на сто); Пазарджик (116 на сто); Стара Загора (44 на сто); Шумен (85 на сто).

В краткосрочен план трябва да се прилагат мерки за запазване на заетостта и за стабилизиране на предприятията по време на кризата, а в дългосрочен план трябва да се набележат мерки за стабилизиране и растеж на икономиката за следкризисния период, изтъква министър Караниколов.


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg