АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
„България има нужда от 2100 км стратегически пътни участъци, за да имаме нормална пътна мрежа. Досега са построени само около 870 км. Причината за това е липсата на стратегия и концептуално мислене за развитието на регионите в страната.“
Тристранното проучване, проведено от MSL Sofia в партньорство с Pragmatica цели да открие пресечната точка между брандове, инфлуенсъри и потребители и каква е настоящата среда на инфлуенсър съдържанието в България
Промените в работната среда влияят на равновесието между професионалния и личния живот, посочват експерти. Хибридният модел на работа цели да осигури оптимален баланс на продуктивност с намален стрес и по-малко пътуване до работното място. Това ли ще е бъдещето?
Страните, които постигнаха споразумение за тези цели, са Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Швеция. Великобритания не е член на групата, тъй като напусна ЕС през януари 2020 година.
С предложените промени се цели постигане на консистентност на уредбата, съобразена с характера и правомощията на отделните органи, като се отменят неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по банкова несъстоятелност.
Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през юли формират пътуванията с цел почивка и екскурзия - 44,5%, следвани от тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 37,7%, и със служебна цел - 17,8%.
Най-жестоката суша в историята на Франция остави цели села без питейна вода, фермерите предупреждават за опасност от недостиг на мляко през зимата, а реколтите се очаква да бъдат с 18,5 на сто по-малки от миналогодишните.
С указ се забранява на инвеститорите, подкрепили санкциите срещу Русия, да продават дяловете си в рамките на споразумения за подялба на продукция (PSA), в банки, стратегически предприятия, компании, произвеждащи енергийно оборудване, както и други проекти като производство но петрол, газ, въглища или никел.
Въглищата са едни от най-сериозните замърсители на атмосферата с въглероден диоксид и през последните години Старият континент предприе последователни стъпки, за да намали употребата им и така да опита да постигне заложените климатични цели. Но след началото на войната в Украйна, изправена пред перспективата да остане без газ през зимата, Европа се видя принудена да изостави тази си политика.
След постигане на споразумение със Съвета Парламентът прие законодателния акт за климата през юни 2021 г . Той предвижда до 2030 г. емисиите на ЕС да бъдат с 55% по-ниски спрямо 1990 г., а до 2050 г. да бъдат постигнати нетни нулеви емисии. Тези цели демонстрират лидерската роля на Европа в борбата срещу промените в климата.