Руски горива: Турция център за реекспорт

През 2023 г. Турция стана най-големият купувач на руски петролни продукти в света и внесе 18% от общия износ на петролни продукти от Русия. Вносът на руски петрол от Турция е нараснал почти петорно през последното десетилетие. От началото на забраната на EU/G7 на 5 февруари 2023 г. до края на февруари 2024 г. Турция е внесла 17,6 милиарда евро руски петролни продукти, което е 81% от общия внос на рафинирани продукти в страната.

Руският износ на петролни продукти за Турция генерира 5,4 милиарда евро данъчни приходи за военната каса на Кремъл, което позволява пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна.

Това са някои от ключовите разкрития от последния съвместен анализ на Центъра за изследване на демокрацията (CSD) и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA). „Трябва да бъдат предприети разследвания от правоприлагащите агенции на ЕС, за да може да се гарантира, че реекспортираните руски петролни продукти в страни като Турция не влизат в санкциониращи държави.

Слабото законодателство на ЕС може да позволява смесен руски петрол да зарежда автомобили и самолети в Европа“, коментира Исак Леви, ръководител на екипа за политика и енергиен анализ Европа-Русия в CREA.

След пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна, Русия използва сложна мрежа от икономическо влияние в световен мащаб, за да заобиколи санкциите и да запази позицията си на международните пазари.

Турция се превърна в един от ключовите фактори на Кремълския наръчник и основен търговски център за руски петрол и газ. Русия прерасна във втория по големина търговски партньор на Турция, изнасяйки стоки в Турция - предимно нефт, газ и въглища - на стойност 42,2 милиарда евро през 2023 г.

Стратегическото местоположение на Турция на Черно море позволява на търговците на петрол да извлекат по-големи дивиденти от вноса на петролни продукти и улеснява съхранението им в терминали в различни пристанища в страната.

Тези турски складови съоръжения впоследствие се превърнаха в основна спирка за руски петролни продукти по пътя им към търговия в световен мащаб, включително към санкциониращи региони като Обединеното кралство, САЩ и ЕС. И по-специално към ключови купувачи в Гърция, Италия, Испания, Румъния и Холандия.

Анализът на Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух се фокусира конкретно върху рафинирани петролни продукти, които Турция внася от Русия и транспортира към санкциониращи държави. „Продажбата на пазара на ЕС, където цените са много по-високи поради дефицит в доставките, означава значителен марж на печалба за всеки допълнителен барел, който Русия продава.

Цените на турския износ за ЕС са с 24% по-високи от вноса от Русия. По-голямата част от тази печалба се реализира от търговски посредници на големи руски петролни компании, работещи на пазара на ЕС. Тези търговци обикновено са регистрирани в данъчни убежища като Швейцария, Холандия и ОАЕ”, разясни Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат” в Центъра за изследване на демокрацията.