EUR 1.9558
USD 1.6689
CHF 1.8059
GBP 2.2821
CNY 2.5802
you tube
mobile version

План за борба с бедността се обсъжда

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

План за борба с бедността се обсъжда

mail16:15 | 23.06.2021прегледи 520 коментарикоментари 0


През 2020 година делът на българите в риск от бедност или социално изключване е бил 32,1 на сто, а държавата си поставя за цел до 2022 г. този дял да намалее до 31 на сто, а до 2030 г. до 25 процента. Това е заложено в проект на План за действие за периода 2021-2022 г. за изпълнение на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030, публикуван за обществено обсъждане, съобщи БТА. В плана се залага намаляване на относителния дял на бедните от населението от 23,8 на сто през 2020 г. до 22,5 на сто през 2022 г. и 18 на сто през 2030 г.

По данни от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) за 2020 г. равнището на бедност в България е било 23,8 на сто или бедни са около 1,660 млн. души. В сравнение с 2019 г. относителният дял на бедното население нараства с 1,2 процентни пункта. Неравенството в разпределението на доходите в България е най-високото в ЕС и се увеличава непрекъснато през последните години.

През 2020 г. разликата между доходите на най-бедните и най-богатите /20 на сто от домакинствата/ е 8 пъти, при средно 5,2 пъти в ЕС. Коефициентът на Джини достига стойност 40 спрямо 30,8 средно в ЕС. В документа се посочва, че прегледът на данните през последните години ясно показва, че поставената Национална цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г. е неизпълнена.

Ако през 2019 г. се наблюдава ограничено намаление в абсолютно изражение на хората, живеещи в бедност (с приблизително 46 хил. души) спрямо базовата 2008 г., то през 2020 г., с покачването на равнището на бедност общо за населението, както и за отделните групи (категоризирани по възраст, икономическа активност, състав на домакинството и т.н.), резултатите са притеснителни. Прегледът на изпълнението на целта в периода 2008-2020 г. показва, че броят на хората, живеещи в бедност, се е увеличил с около 28 000 души спрямо базовата 2008 г.

В плана се отбелязва, че кризата засегна в сериозна степен хората, които вече са изложени на най-голям риск от бедност и социално изключване и живеят в тежки материални лишения - хората с по-ниско образование и умения, младите хора на несигурни работни места, възрастните, хората с увреждания, самостоятелно заетите, нископлатените работници, семействата с деца в неравностойно положение. Очертава се тя да има дълготрайно влияние върху различни показатели, свързани с реализираните политики в областта на пазара на труда и социалната сфера.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е липсата на икономическа активност и участие на пазара на труда. Според икономическия статус, през 2020 г. рискът от бедност е най-висок за безработните - 61,1 на сто /при 58,9 на сто през 2019 г/., пенсионерите - 37,7 на сто /при 34,3 на сто през 2019 г/. и други икономически неактивни - 35,5 на сто при 29,8 на сто през 2019 г. През 2020 г. се наблюдава повишаване на дела на живеещите в риск от бедност при всички тези групи спрямо предходната година.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-голямо нарастване на риска от бедност през 2020 г. в сравнение с 2019 г. се наблюдава при едночленните домакинствата с човек на възраст над 65 години - с 4,9 процента. (61,8 на сто през 2020 г., 56,9 на сто през 2019 г.).

През 2021 г. се очаква растежът на Брутния вътрешен продукт (БВП) да достигне 2,5 на сто. Потреблението на домакинствата ще се възстанови и ще надмине нивата от 2019 г., подкрепено от повишаването на заетостта и разполагаемия доход. Растежът на БВП ще се ускори до 3 на сто през 2022 г. и 3,2 на сто през 2023 г.

Повишеното доверие сред потребителите и нарастването на доходите ще доведат до растеж на частното потребление. През 2023 г. се очаква по-високо нарастване на публичните инвестиции, поради достигането на края на периода за усвояването на европейски средства по програмния период 2014-2020 г., както и очакванията за финализиране на инфраструктурни проекти, пише в проекта.

През 2020 г. средногодишното равнище на безработица се покачи до 7,4 на сто - с 1,8 процента по-високо спрямо предходната година. Очаква се заетостта да започне да се възстановява слабо през 2021 г., а през 2022 г. се очаква тя да продължи да нараства с ниски до средноинтензивни темпове, но без да достига нивата от 2019 г.

Подобряването на външната среда и възстановяването на икономическата активност в страната през 2021 г. и 2022 г. ще намерят отражение в плавно понижение на коефициента на безработица с темп от 0,2 до 0,6 пункта на година.

Проектът на Плана за действие за периода 2021-2022 г. съдържа конкретни мерки и дейности. В плана се отбелязва предвиденото от 1 юли актуализиране на пенсиите с 5 на сто, като се очаква средният размер на пенсията за 2021 г. да стане 488,97 лв. при 437,17 лв. през 2020 г. Описани са и различни мерки за насърчаване на заетостта, на приобщаващото образование, за достъпни и качествени социални услуги и др.


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg