EUR 1.9558
USD 1.8258
CHF 2.0456
GBP 2.3126
CNY 2.5162
you tube
mobile version

Нов скандал на МС: Олио срещу зърно

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Нов скандал на МС: Олио срещу зърно

mail11:29 | 13.09.2023прегледи 1185 коментарикоментари 0


Мира Лазарова

По настояване на пет държави членки на ЕС, сред които и България, на 2 май. ЕК прие извънредни и временни превантивни мерки по отношение на вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия до 5 юни 2023 г. Впоследствие срокът беше удължен до 15 септември заради  логистични затруднения и ограничен капацитет за съхранение на зърно преди сезона на реколтата в петте държави членки.

Скорострелно икономическата комисия в НС прие решение за отменя на забраната за внос у нас на въпросните продукти. Министърът на земеделието Кирил Вътев съобщи, че той не е уведомен за тази стъпка на НС. Ето обаче какво обяснява премиер Дянков:

"Правителството подкрепя внесеното в Народното събрание проекторешение за освобождаване на вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна от средата на септември. "

Вносът ще стимулира конкуренцията на пазара. Тя от своя страна ще доведе до намаляване на цените на основни хранителни продукти и на инфлацията, какъвто е един от основните приоритети на кабинета. Това ще се отрази благоприятно на българските потребители - най-вече на хората с ниски доходи, и ще помогне за изпълнение на критериите за присъединяване на България към еврозоната, което е друг важен приоритет на правителството.

Отпадането на ограниченията би увеличило допълнително приходите в бюджета. „От началото на 2023 г. досега пропуснатите ползи за бюджета от внос и износ са за 146 млн. лева. Тези средства биха могли да се използват за образование, здравеопазване и култура или за подпомагане на земеделския сектор“, каза министър-председателят.

Освобождаването на вноса ще осигури дейността на заводите за рафинирано олио и био дизел, които работят за българските и чужди пазари, съобщават от Министерски съвет. 

Премиерът каза, че твърденията на земеделските производители за „липса на каквато и да било държавна подкрепа за сектора“ са неверни и че през 2022 г. селското стопанство е получило около 1,6 млрд лв. субсидии и помощи.

През 2023 г. са изплатени и предвидени за изплащане около 2 млрд. лв. От тях чрез Държавен фонд „Земеделие“ 890 млн. лв. европейски средства и 388 млн. лв. национално съфинансиране. Отделно от това 390 млн. лв. от централен бюджет и 290 млн. лв. от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

„Твърдението, че държавата няма грижа за сектора е невярно. Добре е и секторът да има грижа за държавата, когато формулира исканията си“, подчерта Денков. 

„От началото на септември т.г. проучваме европейския опит за ограничаване на надценките по веригата от аграрния производител до крайния потребител. Ще обсъдим и предложим механизъм за ограничаване на тези надценки като временна мярка за подкрепа на производителите и потребителите“, каза още той.

Заедно с вдигането на забраната за внос България ще поиска от ЕК допълнителни компенсации за загубите на българските земеделски производители, особено на тези на слънчоглед. Повишените производствени разходи в сектора поставят много стопанства в изключително уязвима ситуация и те имат остра нужда от средства.

В тази връзка България ще призове за изменение на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, като лимитът от 250 000 евро за едно земеделско стопанство бъде увеличен в размер, който да позволи по-адекватна подкрепа за производителите, засегнати от кризата. 

Отделно от това съществуващата инфраструктура в България изисква допълнителни мерки, за да поеме засиления транзитен трафик, свързан с износа от Украйна към трети страни. Затова българското правителство ще настоява ЕК да подпомогне финансово и организационно подобряването на техническата инфраструктура по Коридорите на солидарността през България, както и развитието на железопътните коридори, които се използват за същата цел. 

Кабинетът се ангажира да засили фитосанитарния контрол на продуктите, които пристигат от Украйна, за да гарантира тяхната безопасност и здравето на гражданите. Страната ни ще поиска същото и от другите държави членки по пътя на този внос до нашата територия. 

Толерираните производители на олио

Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България приветства внесеното предложение от народни представители за отпадане на забраната за внос на слънчоглед от Украйна след 15 септември 2023 г.

„Заводите, които преработват слънчоглед у нас, са с годишен капацитет над 4 млн. тона. България обаче произвежда около 2 млн. тона от суровината на година и затова фирмите разчитат на внос, включително от Украйна. Заводите за олио и шрот ще трябва да затворят или да намалят производството си, ако вносът на слънчоглед продължи да бъде забранен, предупреди Яни Янев, председател на браншовата организация на сектора.

"България създаде промишленост, която е в състояние да преработи много повече слънчоглед, отколкото е вътрешната консумация", обясни той. Съществуващата забрана за внос на украински слънчоглед показа, че не подпомага с нищо производителите в България, но убива преработвателите.

 Тя не доведе както се очакваше до цени на зърна и маслодайни култури над международните за местните производители, и продължаването и с тази цел само ще продължи да вреди и на двата бранша предвид на продължаващия тренд на спад на цените на маслодайните култури  в световен мащаб. Откакто е въведена забраната, цената на слънчогледа е паднала с около 150 лв., затова няма как да се очаква, че продължаването и ще подкрепи местните производители на суровината.

По данни на Министерството на финансите държавният бюджет е загубил 164 млн. лв. несъбрани данъци от това, че не се внася украинско зърно. Забраната би могла да доведе и до повишение на инфлацията в страната, като повишаването на местните изкупни цени, според исканията на земеделците, неизбежно ще се отрази в  цената на слънчогледовото олио за българския потребител.

България в последните няколко години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство, присредна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед  годишно, заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната - към момента над 4 млн. тона годишно.

На страната е необходим внос на слънчоглед от порядъка на поне 1.5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да  дойде в голямата си част единствено от Украйна. По статистически данни за предходната кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е необходимо спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания, коментира Яни Янев.

Липсата на предлагане на слънчоглед от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикано от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това доведе до намаляване и спиране на работата на големи предприятия от  преработваща промишленост поради липсата на суровина през лятото.

Ако се допусне да продължи ситуацията с невъзможността на производителите да си подсигурят необходимите количества слънчоглед необходим за преработка, ще доведе до спиране на производствени мощности и загуба на БВП за Бъгария, загуба на пазари, и поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар за българските потребители.

Ощетените зърнопроизводители

Асоциацията заявява абсолютната и непоколебима готовност да защитава с всички средства сектор „Зърнопроизводство“ и членовете си.
 „Решението на Комисията, до което се стигна без подкрепен мотив, е национално предателство и обричане на родното земеделие, затова производителите са категорични, че ще протестират срещу опита да бъде сринат сектора, който е най-големият поддръжник на социален мир.

Ще станем свидетели на масов колапс, който ще предизвика регионална нестабилност на местна икономика. Нека не забравяме, че крахът в земеделието не е просто затваряне на една фирма, това е домино, което ще доведе до сътресения в голяма част от доставчици, партньори и дългогодишни сътрудници“, заяви председателят на НАЗ Илия Проданов.

НАЗ призовава членовете на Народното събрание да гласуват за продължаването след 15.09.2023 г. на забраната за внос в Република България на селскостопански стоки от Украйна, за запазването на социалния мир и за дългосрочното гарантиране на продоволствената сигурност в страната.
„Асоциацията представлява интереса на фермери от цялата страна и заедно с тях ще излезе на улицата, за да защитава интересите – своите, общите, на държавата. Напрежението в сектора, което тлее с месеци, ще залее площадите“, заканиха се земеделците.


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg