АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че Турция поема по пътя на нов модел на икономическа политика, базирана на ниски лихвени проценти, и се ориентира към стратегия за растеж, основана на инвестиции, заетост и производство.
Най-бърз темп на развитие бележи Пловдив, където ръстовете на цените и цялостната активност на пазара се възвърнаха до предкризисните си нива и дори успяха да ги надминат. В това отношение Пловдив следва плътно тенденциите, които характеризират най-големия пазар в страната - София.
Голяма част от инвеститорите, които изчакваха започването на нови проекти в средата на 2020 година, са вече в търсене на нов парцел за нови жилищни проекти.
Българите във възрастовата граница 20-40 години най-често кандидатстват за кредити за обединяване на задължения според данните от новото издание на обзора „Потребителският кредит на българина“ за периода май-октомври 2021 г., подготвен от БНП Париба Лични Финанси.
Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 123 сгради, София (столица) - 121 сгради, Бургас - 99 сгради. Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (36,6 на сто), следват тези с две стаи (35,8 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3,7 на сто.
Нараства рискът при хората на възраст между 40 и 50 г. Жителите на големите градове по-съвестно обслужват кредитите си спрямо хората от малките населени места.
Замразяване на цените, намаляване на данъците, на плащания или кредити за енергия, целева помощ - европейските нации прилагат различни мерки, за да смекчат удара за потребителите от растящите цени на енергията.
Общата стойност на проекта е близо 3,7 милиона лева, от които безвъзмездната финансова помощ е 3 138 735,03 лева, а национално съфинансиране 553 894,41 лева, посочват от Общината.
Лекото покачване на лихвените проценти по кредитите БНБ обуславя с влиянието на прогнозираното повишение на дела на необслужваните кредити в банковите портфейли с изтичането на удължените срокове за отсрочване на задължения на клиентите на банките.
В края на юли 2021 г. широките пари са 120.287 млрд. лв. (93.7% от БВП3) при 118.615 млрд. лв. към юни 2021 г. (92.4% от БВП). Най-бързоликвидният им компонент – паричният агрегат М14,5 се увеличава през юли 2021 г. с 19.8% на годишна база (17.5% годишен ръст през юни 2021 година).