EUR 1.9558
USD 1.8018
CHF 1.9937
GBP 2.2783
CNY 2.4960
you tube
mobile version

Кои сектори не генерират бедност?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Кои сектори не генерират бедност?

mail17:15 | 10.12.2012прегледи 2364 коментарикоментари 0


 

 

Стоян Христов*
Един интересен въпрос, който възниква при анализа на регионалното развитие е доколко доминирането на определени сектори има отношение към степента на бедност или богатство в този регион. За да отговорим на него ще използваме част от данните, събрани за целите на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2012”, което бе публикувано неотдавна.
Един от начините да се проследи тази зависимост е чрез Брутната добавена стойност (БДС) по икономически сектори. За да сравним отделните региони, ще използваме относителния дял от БДС на всеки един от секторите в икономиките на областите. Данните за 2009г. (последните, с които разполагаме) показват, че безспорен лидер за повечето области е секторът на услугите. Неговият дял е най-голям в 24 от областите. В останалите 4 – София област (62%), Стара Загора (58%) и Габрово (48%) и Враца (46%) – водещ е индустриалният сектор. Тенденцията е в регионите с големите градове секторът на услугите да е относително по-голям, като първенец разбира се е София-столица с близо 79%, следвана от Варна с 68,6%.

източник:НСИ

Съвсем очаквано данните показват, че аграрният сектор заема малък дял от БДС, както по региони, така и общо за страната. Въпреки това се наблюдава корелация между размера на аграрния сектор от една страна и икономическото развитие на областта и бедността от друга.
Основен показател за икономическото развитие на регионите е БВП на човек от населението. Установена е връзка между БВП на човек и дела на аграрния сектор[1]. Нещо повече, едновременно с тази обратнапропорционална зависимост се обособяват 2 основни групи. Първата група включва регионите с относително по-развит аграрен сектор и БВП на човек под средните нива за страната. Втората група включва области с относително по-слабо развит аграрен сектор и БВП на човек над средните нива за страната[2].
Това насочва вниманието в две посоки. От една страна, се оказва, че областите с по-висок дял на аграрния сектор – над средния за страната – се представят по-слабо в икономически аспект. Типичен пример са области като Силистра, Видин и Разград, които имат относително голям аграрен сектор и едновременно с това се отличават с лошо икономическо състояние и отрицателни демографски тенденции[3]. Едновременно с броят на областите в тази първа група е по-голям. С други думи, това са именно по-слабо населените територии, които изостават по редица показатели. Като направим справка с изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2012“ на ИПИ, ще открием потвърждение на горните заключения. Средната оценка за показателя „Икономика“ на областите от първата група е „незадоволително“, докато при втората група тази оценка е „добро“.
От друга страна, силно развитите в икономически аспект области са предимно с нисък относителен дял на аграрния сектор – под средното за страната. Всъщност има едно единствено изключение – Враца - като дори и там делът на аграрния сектор е с над 14 процентни пункта по-нисък от първенеца в това отношение - Силистра. С други думи, областите в тази втора група са именно най-развитите в България по редица показатели. Според изследването на ИПИ те се отличават с една от най-благоприятните среди за развиване на бизнес (Стара Загора, Търговище), имат добро социално-икономическо състояние (Бургас, Варна, Пловдив) и обещаващи тенденции за развитие (Русе, София).
[afvertise]Но дали всичко това означава, че населението в тези региони е по-бедно? Тук резултатите зависят от това как разглеждаме бедността: 1) в абсолютно изражение (доходи) или 2) като необходим минимум за поддържане на стандарт на живот над прага на бедността. Първият вариант донякъде се припокрива с това, което разгледахме до момента, а именно икономическото развитие на регионите, като изводите са сходни. В НСИ предлагат алтернативен начин – втория вариант. Ако разгледаме индикаторите за бедност и социално включване, ще забележим, че съществува връзка, макар и по-слаба, между относителния дял на аграрния сектор и линията на бедност. Графиката по-долу показва, че с увеличаване на дела на аграрния сектор линията на бедност се понижава[4]. Това означава, че там е необходим по-нисък доход за осигуряване на живот над прага на бедността или с други думи – там стандартът на живот е по-нисък. Въпреки това, ако разгледаме процентът от населението под линията на бедност, ще видим, че стойностите трудно могат да бъдат свързани с дела на аграрния сектор.
Като заключение, можем да кажем, че въпреки малкия дял на аграрния сектор в България се вижда, че той е в ясно изразена обратнопропорционална връзка със социално-икономическото състояние на отделните области. Когато говорим за бедност обаче, тази корелация трудно може да обясни защо някои райони са по-бедни от други или броят на бедните е по-голям. Все пак можем да обобщим, че в регионите с по-развит аграрен сектор линията на бедност е по-ниска, а това е индикация за стандарта на живот в тези региони.
*Авторът е стажант в ИПИ.
[1] В изчисленията не е включена София-столица.
[2] Претеглянето на двата показателя е на база населението в съответните региони.
[3] http://www.regionalprofiles.bg/bg/
[4] В изчисленията не е включена София-столица

 


 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

България 19-та в износа на мебели

11:20 | 12-15-23 | 1956