EUR 1.9558
USD 1.6529
CHF 1.8150
GBP 2.1418
CNY 2.4403
you tube
mobile version

Кои са рисковете пред банковата система?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Кои са рисковете пред банковата система?

mail08:50 | 29.01.2020прегледи 1395 коментарикоментари 0


Собственият капитал в баланса на банковата система в България в края на септември 2019 г. възлезе на 14.3 млрд. лв., нараствайки през третото тримесечие със 188 млн. лв. (1.3%), като тази динамика се определяше главно от увеличението на печалбата и намалението на неразпределената печалба. Това се отбелязва в редовен анализ "Банките в България" юли-септември 2019, подготвен от БНБ. Ето какво се отбелязва по повод.

 Рисков профил на системата

През третото тримесечие на 2019 г. банковият сектор осъществява дейността си в среда, в която, макар нагласите на предприятията и домакинствата да се запазват сравнително оптимистични, върху икономическите условия в страната започват да се отразяват изгледите за забавяне на глобалния икономически растеж и за по-слабо външно търсене. Рискът от забавяне на растежа на световната търговия е обусловен от повишената геополитическа несигурност и противоречията по повод протекционистични политики. В тази среда продължава провежданата политика на монетарни стимули в еврозоната, което обуславя и запазването на ниските лихвени равнища в България. Ниската цена на финансирането се отразява положително върху способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията, но същевременно създава риск от прекомерно увеличаване на задлъжнялостта. Понастоящем ниските лихвени равнища и нарастването на доходите стимулират търсенето на кредити, което в съчетание със засилената конкуренция сред банките и повишеното предлагане на заемни ресурси обуславя активизирането на кредитната дейност, особено ясно изразено в сегмента на кредитите за домакинства.

Риск за доходността

Нарастването на кредитните обеми частично смекчава ефекта, който понижаването на лихвените проценти по кредитите оказва върху обема на приходите от лихви. Независимо от това лихвеният марж в банковия сектор се свива, което изправя кредитните институции пред необходимостта да адаптират бизнес моделите си към средата на ниски лихвени равнища.Сред начините, с които банките се опитват да компенсират свиването на лихвения марж, е увеличаването на някои такси и комисиони. По отношение на платежните услуги обаче промените в европейските регулации на този вид дейност ще ограничават нарастването на приходите на банковия сектор. Ефект върху доходността може да окаже влизането в сила от 15 декември 2019 г. на изискването на Регламент (ЕС) 2019/5183 доставчиците на платежни услуги в страните, чиято национална парична единица не е евро, да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валута-та на съответната страна. Разширената директива на ЕС за платежните услуги и транспонирането ѝ в националното законодателство също изправят кредитните институции пред предизвикателства по линия на изискванията за програмен интерфейс, който банките трябва да осигурят за целите на взаимодействието си с небанковите доставчици на платежни услуги, както и заради предоставяните във връзка с това по-големи възможности за конкуренция от страна на тези доставчици.По-широкото използване на интернет банкирането се утвърждава като средство за подобряване на общата ефективност на разходите на кредитните институции.

Същевременно то е свързано с нарастване на отделни видове разходи, например тези по поддръжка на информационните системи и защита срещу киберрискове.

Риск, свързан с качеството на активите

Отчетеното равнище на доходност е подкрепено от по-ниските разходи за обезценка. Процикличното поведение, изразяващо се в ускорен растеж на кредитния портфейл, придружен в някои случаи от недостатъчно провизиране на съществуващите необслужвани кредити с продължителни просрочия, дава индикации, че рискът, свързан с качеството на активите, не е отчетен своевременно или не е обхванат в цялата му острота. Настоящият дял на необслужваните кредити в българската банкова система налага кредитните институции да предприемат по-активни действия за намаляване на техния обем, както и в максимална степен да използват съществу-ващите условия, за да подсигурят по-доброто им покритие с обезценки. В по-дългосрочен хоризонт натиск върху доходността и капиталовите съотношения на банковия сектор може да окаже бъдещо влошаване на качеството на активите. То може да се породи от евентуална неблагоприятна динамика на доходите или при рязко увеличение на цената на финансирането, което да доведе до влошаване на кредитоспособността на длъжниците. Изгледите за запазване в средносрочен период на настоящите ниски лихвени нива по инструментите на паричната политика в еврозоната не бива да се разглеждат като фактор, който изключва вероятността от внезапно повишение на прилаганите от банките лихвени проценти. Влошаване на икономическите и пазарните условия може да доведе до рязко нарастване на лихвените равнища по кредитите както заради изостряне на чувствителността на банките към риска и съответно до увеличаване на рисковата надбавка в лихвените проценти по кредитите, така и по линия на евентуално повишение на цената на привлечените средства, пред което могат да бъдат изправени кредитните институции.

Риск, свързан с капиталовата позиция и с финансирането на ликвидността

За да се ограничи влиянието на бъдещи тенденции с неблагоприятен характер, от значение е банките да полагат усилия за по-нататъшно укрепване на капиталовата си позиция, както и да съобразяват кредитната си политика с дългосрочното ниво на риска в рамките на пълния финансов цикъл. Наред с нивото на съотношението за ликвидно покритие, управлението на ликвидните потоци следва да отчита значителния дял на овърнайт депозитите в привлечените средства и задълбочаването на различията в матуритетната структура на активите и пасивите. Макропруденциалната политика е насочена към смекчаване на ефектите от евентуална реализация на циклични и структурни рискове за банковия сектор. По отношение на цикличните рискове, с цел поддържане и допълнително за-силване на устойчивостта на кредитните институции, от октомври 2019 г. е в сила положително ниво на антицикличния капиталов буфер, приложим спрямо местни експозиции за кредитен риск.

Определеното от УС на БНБ ниво на антицикличния буфер е 0.5% до края на първото тримесечие на 2020 г., 1.0% за периода април – декември 2020 г. и 1.5% за първото тримесечие на 2021 г. Консолидационните процеси в банковата система се очаква да окажат положителен ефект върху нейната устойчивост, но я правят и по-силно зависима от състоянието на банките с по-голям пазарен дял. Капиталовият буфер за други системно значими институции (ДСЗИ) е макропруденциален инструмент за смекчаване на структурните рискове в рамките на банковия сектор. При направения през 2019 г. от УС на БНБ ежегоден преглед на този буфер като системно значими бяха идентифицирани осем кредитни институции, нивата на буфера за които през 2020 г. ще са в интервала от 0.5% до 1.0%. През 2019 г. бе проведен и редовният двугодишен преглед на буфера за системен риск, като бе потвърдено нивото му от 3% от размера на местните рискови експозиции на банките. С този буфер се цели поддържане на устойчивостта на кредитните институции спрямо структурни рискове, произтичащи от присъщите за банковото посредничество особености и от взаимосвързаността на банковия сектор с останалата част на финансовата система и с другите сектори на икономиката. Според оценките на Европейския съвет за системен риск, ЕЦБ, Единния надзорен механизъм и Европейския банков орган, представени в техни аналитични материали, рисковете за европейската финансова система са обусловени от повишена-та несигурност в глобалната икономическа среда. Ниските лихвени равнища създават условия за по-рисково поведение на пазарните участници с произтичащото от това потенциално надценяване на активи и прекомерно увеличение на задлъжнялостта. Средата на ниски лихвени нива поставя предизвикателства пред показателите за възвръщаемост и пред устойчивостта на бизнес модела на кредитните институции

Още от анализа може да се види тук.


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg