EUR 1.9558
USD 1.7888
CHF 2.0178
GBP 2.3307
CNY 2.4641
you tube
mobile version

Климатът в очите на българските граждани

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Климатът в очите на българските граждани

mail07:25 | 10.07.2024прегледи 492 коментарикоментари 0


Според проучването на ЕИБ  българските граждани имат добра представа за последиците от изменението на климата, но могат да подобрят осъзнаването  на решенията.

За да се оцени каква е обществената представа за изменението на климата в България, шестото издание на Климатично изследване на ЕИБ поставя акцент върху информираността на хората за изменението на климата в три основни области: определения и причини, последици и решения.

Участниците отговориха на 12 въпроса и бяха класирани по скала от 0 до 10, като 10 означава най-високо ниво на информираност. Климатичното изследване на ЕИБ, в което взеха участие над 30 000 респонденти от 35 държави, включително държавите членки на ЕС, Обединеното кралство, Съединените щати, Китай, Япония, Индия и Канада, представя ценна информация за цялостното разбиране от страна на обществото за изменението на климата.

Основни констатации

Българските респонденти са получили 6,10/10 точки, което ги поставя малко под средното ниво за ЕС от 6,37/10 точки, при проверката на знанията за причините и последиците от изменението на климата, както и решенията за справяне с тях. Класацията се оглавява от Финландия с оценка 7,22/10, следвана от Люксембург (7,19/10) и Швеция (6,96/10).

Общи пропуски в информираността: Българските граждани са наясно за причините и последиците от изменението на климата, но все още има възможност за подобрение на тяхната информираност относно решенията. Подобно на констатациите в повечето страни от ЕС , голяма част от българските респонденти не знаят, че налагането на по-големи ограничения на скоростта по пътищата (86 %) или по-добрата изолация на сградите (62 %) могат да спомогнат в борбата с изменението на климата.

До каква степен хората осъзнават причините за изменението на климата?

Първият подиндекс е насочен към определението и причините за изменението на климата. В тази област резултатите за България са много близки до средните за ЕС (7,19 спрямо 7,21/10).

Що се отнася до определението за изменение на климата, повечето български респонденти (71 %) са избрали правилното определение („Дългосрочна промяна в глобалните климатични модели"), докато едва 6 % считат, че изменението на климата е измама. 

Над три четвърти (79 %) са наясно, че основните причини за изменението на климата са човешки дейности като обезлесяване, селско стопанство, промишленост и транспорт. Същевременно под една четвърт от респондентите вярва в обратното (12 % считат, че климатичните промени се дължат на екстремни природни явления, като вулканични изригвания и горещи вълни, а 9 % смятат, че те се дължат на озоновата дупка).

На въпроса за тримата най-големи замърсители с парникови газове в света, повечето български граждани (66 %) правилно са избрали Съединените щати, Китай и Индия. При все това обаче една трета (34 %) са избрали отговор, в който не е включен Китай, което показва, че те не са наясно с неговото присъствие в тройката на най-големите замърсители, а още по-малко, че той е основният замърсител с CO2 в световен мащаб.

До каква степен хората осъзнават последиците от изменението на климата?

На въпроса за последиците от изменението на климата българските граждани получават 7,32/10 точки, което е под средното ниво за ЕС от 7,65/10 точки.

85 % осъзнават, че то оказва отрицателно въздействие върху човешкото здраве (например, може да доведе до увеличаване на замърсителите в атмосферата като приземен озон и прахови частици).

Също така, 85 % правилно твърдят, че изменението на климата задълбочава глада по света, като влияе върху добивите на земеделски култури поради екстремните метеорологични условия.

По отношение на въздействието от изменението на климата върху морското равнище 64 % от българските респонденти са отговорили правилно, че нивото на световния океан се покачва, но над една трета (36 %) са посочили грешен отговор: по-конкретно 13 % от анкетираните са отговорили, че то се понижава, а 23 % са заявили, че изменението на климата няма конкретно въздействие върху морското равнище.

Повечето от българските респонденти (58 %, но с 11 процентни пункта под средното за ЕС) осъзнават влиянието на изменението на климата върху миграцията, което се изразява в ръст на принудителните разселвания в световен мащаб.

Познания за начините за борба с изменението на климата се различават

В последния подиндекс българските граждани са получили оценка 3,81/10 (доста по-ниска от средната за ЕС от 4,25/10), което показва значително по-ниско разбиране на действията, които могат да спомогнат за смекчаване на последиците от изменението на климата, в сравнение с другите две изследвани области. Това откроява обща тенденция в страните от ЕС, тъй като повечето от тях получават ниски резултати в тази област.

Голяма част от българските респонденти (76 %) са запознати с факта, че използването на продукти, подлежащи на рециклиране, може да спомогне за смекчаване на последиците от изменението на климата.

Освен това 62 % правилно твърдят, че използването на обществен транспорт вместо личен автомобил е стъпка в правилната посока.

Но изглежда само малка част (38 %) осъзнават, че по-добрата изолация на сградите може да помогне за смекчаване на последиците от изменението на климата.

Засега само една четвърт от анкетираните (25 %, т.е. със 17 процентни пункта под средното ниво за ЕС) разбират, че  по-рядкото закупуване на нови дрехи също може да повлияе положително.

Много малко респонденти (14 % или с 12 процентни пункта под средното ниво за ЕС) изглежда осъзнават, че намаляването на разрешената скорост по пътищата би спомогнало за смекчаване на последиците от изменението на климата.

Освен това повечето българи не си дават сметка за значителното въздействие, което използването на цифрови технологии може да окаже върху климата, като само 5 % от тях твърдят, че гледането на по-малко видеоклипове онлайн може да помогне.

Подобно на повечето страни в Европа, само малка част от българските граждани (29%, което представлява 15 процентни пункта под средното за ЕС) са в състояние да определят правилно индивидуалния въглероден отпечатък като „общото количество емисии на парникови газове, отделяни от дадено лице за една година‟.

Като климатичната банка на ЕС, Европейската инвестиционна банка инвестира в значими проекти, които подкрепят Зеления преход на България. През последните пет години за проекти в областта на климата в България Групата на ЕИБ е ангажирала над половин милиард евро. Примери за това са разширяването на системата на софийското метро, работата с общините в цялата страна за повишаване на енергийната ефективност и устойчивостта на климата, както и работата с банките-партньори за подпомагане на малкия и средния бизнес в неговата екологична дейност.

През 2023 г. ЕИБ отпусна финансиране за инсталирането на 1530 зарядни станции за електрически автомобили, които ще дадат тласък на навлизането на пазара на електически автомобили и ще противодействат на замърсяването на въздуха.  През тази година банката подписа споразумение за консултанска помощ с националната електрическа компания НЕК, за да я подпомогне в подготовката за изграждането на две големи помпено-акумулиращи водноелектрически централи, които ще укрепят стабилността на електропреносната мрежа и ще дадат възможност за присъединяването на повече възобновяеми енергийни източници.


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

Общини: Четири истории за успеха

06:58 | 07-08-24 | 750