АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Възстановяването на руската икономика ще отнеме повече време от очакваното по-рано. Това се посочва в доклад за парично-кредитната политика на Руската централна банка (РЦБ), цитиран от ТАСС.
Количеството на стоките, които се обработват в руските пристанища, е спаднало рязко след началото на инвазията на Русия в Украйна, според проучване на Института за световната икономика И Еф Ве (IfW) в Кил, предаде ДПА.
Производствената активност в еврозоната през октомври се е свила с най-бързия си темп от края на 2020 година. Месец по-рано германските промишлени поръчки отчетоха намаление с повече от очакваното, тъй като търсенето на експортни стоки потъна, проправяйки пътя към рецесията пред най-голямата икономика в Европа.
страна, силно зависима от селското стопанство, по-екстремните климатични условия удрят силно селската икономика, казват фермери и експерти, подчертавайки уязвимостта на части от населението на Южна Азия към променящите се климатични модели.
Брутният вътрешен продукт се е увеличил с 0,3% през периода юли-септември в сравнение с предходното тримесечие, съобщи Федералната статистическа служба. Това се случи след слабото увеличение от 0,1% през второто тримесечие.
БВП е нараснал с 2,6% на годишна база и с 0,6% спрямо второто тримесечие. По-силният износ и стабилните потребителски разходи, подкрепени от здрав пазар на труда, са спомогнали за възстановяване на растежа на най-голямата икономика в света, отбелязва Асошиейтед прес.
Китайската икономика е възстановила растежа си до 3,9 на годишна основа през третото тримесечие въпреки здравните ограничения, според публикуваните в понеделник официални данни, ден след преизбирането на Си Цзинпин за трети мандат начело на страната, което обаче разтревожи пазарите.
БВП на втората по големина световна икономика се е увеличил през периода юли-септември с 3,9 процента на годишна база. Това е повече от прогнозата от 3,4 процента на анализатори в допитването на Ройтерс и представлява значително ускоряване в сравнение с растежа от 0,4 процента през второто тримесечие.
Състоянието на публичния сектор, корупцията и бизнес средата поставят в риск членството ни във валутния съюз, предупреждават учени от катедра „Икономика“ на СУ „Св. Климент Охридски“.
В рамките на последните два месеца бяха одобрени европейските средства по седем от оперативните програми – 14 млрд. лв., които ще се влеят в българската икономика в следващите шест години по новия програмен период. Отделно националното съфинансиране е над 2 млрд. лв., като общо средствата стават над 16 млрд. лв.,