EUR 1.9558
USD 1.6434
CHF 1.8099
GBP 2.2003
CNY 2.5018
you tube
mobile version

Икономиката тревожи европейците

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Икономиката тревожи европейците

mail08:04 | 27.10.2020прегледи 241 коментарикоментари 0


В смутни времена, белязани от пандемията от коронавирус, доверието в ЕС остава стабилно и европейците вярват, че в бъдеще ЕС ще вземе правилните решения в отговор на пандемията. В публикуваното днес ново проучване „Стандартен Евробарометър“ европейските граждани определят икономическото положение, състоянието на публичните финанси на държавите членки и имиграцията като трите основни проблема на равнище ЕС. Икономическото положение е основна загриженост и на национално равнище, следвано от здравеопазването и безработицата.

В новото проучване на Евробарометър, проведено през юли и август, загрижеността за икономическото положение е отразена във възприятието за настоящото състояние на икономиката. 64 % от европейците считат, че положението е „лошо“, а 42 % от европейците смятат, че икономиката на тяхната държава ще се възстанови от неблагоприятните последици от пандемията от коронавирус „през 2023 г. или по-късно“.

Европейците са разделени (45 % „удовлетворени“ спрямо 44 % „неудовлетворени“) по отношение на мерките, предприети от ЕС за борба с пандемията. 62 % заявяват обаче, че се доверяват на ЕС да взема правилните решения в бъдеще, а 60 % остават оптимисти за бъдещето на ЕС.

Доверие в ЕС и неговият имидж

Доверието в Европейския съюз остава стабилно от есента на 2019 г. — 43 %, въпреки различията в общественото възприятие по време на пандемията. Доверието в правителствата на държавите членки и техните парламенти е нараснало (съответно 40 %, + 6 процентни пункта и 36 %, + 2).

В 15 държави членки мнозинството от анкетираните заявяват, че се доверяват на ЕС, като най-високите равнища се наблюдават в Ирландия (73 %), Дания (63 %) и Литва (59 %). Най-ниските равнища на доверие в ЕС се наблюдават в Италия (28 %), Франция (30 %) и Гърция (32 %).

Делът на анкетираните, за които имиджът на ЕС е положителен е същият като делът на тези, за които той е неутрален (40 %). За 19 % от анкетираните имиджът на ЕС е отрицателен (-1 процентен пункт).

В 13 държави членки на ЕС, за мнозинството от анкетираните имиджът на ЕС е положителен, като най-големите дялове се наблюдават в Ирландия (71 %), Полша (63 %) и Португалия (55 %). В 13 други държави членки ЕС се възприема предимно неутрално от анкетираните, като най-големият дял се наблюдава в Малта (56 %), Испания, Латвия и Словения (по 48 %).

Основни опасения на равнище ЕС и на национално равнище

Гражданите посочиха икономическото положение като най-неотложния проблем, пред който е изправен ЕС — над една трета (35 %) от всички анкетирани, което представлява силно увеличение от 16 процентни пункта от есента на 2019 г. насам и преподреждане от трето на първо място по загриженост. Безпокойството относно икономическата ситуация не е било толкова силно от пролетта на 2014 г. насам.

Европейците са все по-загрижени и за състоянието на публичните финанси на държавите членки (23 %, + 6 процентни пункта, най-високото равнище от пролетта на 2015 г.), което се качва от пето на второ място наравно с имиграцията (23 %, -13 процентни пункта), като последната е на най-ниското си равнище от есента на 2014 г. насам.

В разгара на пандемията от коронавирус здравеопазването (22 %, нов въпрос в анкетата) е четвъртият най-често посочван проблем на равнище ЕС. Проблемът с околната среда и изменението на климата е загубил позиции от 8 процентни пункта до 20 %, следван от безработицата (17 %, + 5 процентни пункта).

По подобен начин икономическото положение (33 %, + 17 процентни пункта) изпреварва здравето като най-важен проблем на национално равнище, скачайки от седмо на първо място. Въпреки че е на второ място, от есента на 2019 г. насам за здравеопазването се наблюдава значително увеличение (31 %, + 9 процентни пункта), достигайки най-високото си досега равнище през последните шест години.

Важността на безработицата нарасна значително (28 %, + 8 процентни пункта), следвана от повишаването на цените/инфлацията/издръжката на живота (18 %, -2 процентни пункта), околната среда и изменението на климата (14 %, -6 процентни пункта) и държавния дълг (12 %, + 4 процентни пункта). Имиграция (11 %, -5 процентни пункта) е на най-ниското си равнище в отговорите на анкетираните за последните шест години.

Настоящата икономическа ситуация

От есента на 2019 г. насам делът на европейците, които считат, че настоящото положение на тяхната национална икономика е „добро“ (34 %, -13 процентни пункта), е намалял значително, докато делът на анкетираните, които считат, че това положение е „лошо“, рязко се е увеличил (64 %, + 14 процентни пункта).

На национално равнище мнозинството от анкетираните в 10 държави заявяват, че националната икономическа ситуация е добра (спад спрямо 15 държави през есента на 2019 г.). Делът на анкетираните, които заявяват, че състоянието на националната им икономика е добро, варира от 83 % в Люксембург до 9 % в Гърция.

Пандемията от коронавирус и общественото мнение в ЕС

Европейците са разделени по отношение на мерките, предприети от институциите на ЕС за борба с пандемията от коронавирус (45 % „удовлетворени“ спрямо 44 % „неудовлетворени“). Мнозинството от анкетираните в 19 държави членки обаче са удовлетворени от мерките, предприети от институциите на Европейския съюз за борба с пандемията от коронавирус. Най-високите положителни стойности се наблюдават в Ирландия (71 %); Унгария, Румъния и Полша (по 60 %). В седем държави мнозинството от анкетираните са „неудовлетворени“, особено в Люксембург (63 %), Италия (58 %), Гърция и Чехия (по 55 %) и Испания (52 %). В Австрия анкетираните са поравно удовлетворени и неудовлетворени (по 47 %).

Въпреки това над шестима от всеки десет европейци се доверяват на ЕС да взема правилните решения в бъдеще (62 %). Най-често посочваните приоритети за действията на ЕС в отговор на пандемията от коронавирус са: създаване на стратегия за справяне с подобна криза в бъдеще и разработване на финансови средства за намиране на лечение или ваксина (всяко по 37 %). 30 % смятат, че разработването на европейска политика за здравеопазване следва да бъде приоритет.

Личният опит на европейците с мерките за изолация в домашни условия беше много разнообразен. Като цяло близо трима от всеки десет европейци заявяват, че им е било доста лесно да се справят с наложените им ограничения (31 %), докато една четвърт заявяват, че им е било доста трудно (25 %). И накрая, 30 % заявяват, че им е било „както лесно, така и трудно да се справят“.

Основни области на политиката

Запитани относно целите на Европейския зелен пакт, европейците продължават да определят „извличането на енергия от възобновяеми източници“ и „борбата с пластмасовите отпадъци и водещата роля по проблема с пластмасите за еднократна употреба“ като основни приоритети. Повече от една трета смятат, че основният приоритет следва да бъде подпомагането на земеделските стопани в ЕС (38 %) или насърчаването на кръговата икономика (36 %). Малко над трима от всеки десет смятат, че намаляването на потреблението на енергия (31 %) следва да бъде основен приоритет.

Подкрепата за Икономическия и паричен съюз и за еврото остава силна, като 75 % от анкетираните в еврозоната подкрепят единната валута на ЕС. В ЕС-27 като цяло подкрепата за еврото нарасна до 67 % (+ 5).

Гражданство на ЕС и европейска демокрация

Мнозинството от хората в 26 държави — членки на ЕС (с изключение на Италия), и 70 % в целия ЕС се чувстват граждани на ЕС. На национално равнище най-високите резултати се наблюдават в Ирландия и Люксембург (по 89 %), Полша (83 %), Словакия и Германия (по 82 %), Литва (81 %), Унгария, Португалия и Дания (по 80 %).

Мнозинството от европейците (53 %) заявяват, че са доволни от начина, по който функционира демокрацията в ЕС. Делът на анкетираните, които „не са удовлетворени“, се е увеличил с 3 процентни пункта от есента на 2019 г. до 43 %.

 

Оптимизъм за бъдещето на ЕС

И накрая, в тези смутни времена 60 % от европейците заявяват, че са оптимисти за бъдещето на ЕС. Най-високите равнища на оптимизъм се наблюдават в Ирландия (81 %), Литва и Полша (по 75 %) и Хърватия (74 %). Най-ниските равнища на оптимизъм се наблюдават в Гърция (44 %) и Италия (49 %), където песимизмът надделява над оптимизма, и Франция, където мненията са разделени поравно (49 % спрямо 49 %).

Контекст

Проучването „Лято 2020 г. — Стандартен Евробарометър“ (ЕБ 93) беше проведено лично и по изключение беше допълнено с онлайн интервюта между 9 юли и 26 август 2020 г. в 27-те държави — членки на ЕС, в Обединеното кралство и в страните кандидатки [1]. Бяха проведени 26 681 интервюта в 27-те държави членки.

Източник: Европейска комисия


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg