EUR 1.9558
USD 1.6478
CHF 1.8189
GBP 2.1393
CNY 2.4378
you tube
mobile version

Извънредно положение, президентско вето & реакции

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Извънредно положение, президентско вето & реакции

mail12:12 | 22.03.2020прегледи 14977 коментарикоментари 0


Президентът Румен Радев обяви, че връща за повторно обсъждане приетия в петък от Народното събрание Закон за мерките при извънредно положение. Държавният глава обяви това в специално обръщение.

Пълният текст на мотивите вижте тук

Отговорът на Борисов

Министър-председателят Бойко Борисов даде брифинг в Министерски съвет, малко след като президентът обяви решението си да наложи вето.

Първата ни задача в тази пандемия е да защитим живота и здравето на хората, каза на извънреден брифинг в МС премиерът Бойко Борисов.
България е била във войни, вземали са й територии, плащани са репарации и пак е оцеляла, каза Борисов. Изведнъж сега разни бизнесмени, които се наричат олигарси, искат цялата тежест да падне върху държавата. Започват да искат милиарди левове да се похарчат. Второто след здравето и живота на хората, е нашите пенсионери да имат гарантирани пенсии. Не е далеч времето, когато пенсиите бяха три долара на месец "и то по време на управление на партията на президента Радев", каза Борисов. До последно ще стискаме да има гарантирани пенсии. Защото никой не може да каже колко ще продължи пандемията.
В болниците имаме 30 души, а се готвим за пик от четири хиляди души, каза премиерът Борисов.
Той изрази недоумение от реакцията на президента Радев и за мотивите за връщането на част от закона за извънредно положение. Той посочи, че управляващите ще извадят предложенията на БСП, които са приети в закона. Ще бъде променена фразата за "невярна информация", за която в закона има рестрикции. Борисов посочи, че армията само ще помага на полиция, пожарникари и медици в овладяването на пандемията.


По-рано представители на бизнеса призоваха президента да наложи вето върху някои от мерките, които според тях няма да постигнат желания ефект.

Становище на Сдружението за модерна търговия

Българският парламент прие "Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. " Със закона се въвежда таван на цените на стоките и услугите. Според него "всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца" преди въвеждането на извънредно положение. За нарушение на разпоредбата на "виновните лица се налага имуществена санкция в размер на 5 на сто от оборота" за предходната година, а на представляващите ги физически лица - глоба в размер от 20 хил. до 100 хил. лв.

Членовете на Сдружението за модерна търговия имат значителен принос за ниските цени в България и дори в условията на извънредно положение успяват да ги поддържат, въпреки натиска от все повече производители.

Тези разпоредби обаче представляват връщане от пазарна към централизирана икономика. Те са грешен инструмент за ограничаване на цените и ще доведат не до по-ниски цени, а до тежки последици за българската икономика - дефицити на стоки и услуги, хаос, корупция, фалити, спекула, увеличаване на сивия сектор и спад на приходите в държавния бюджет точно когато те са най-нужни.

Единствено свободната конкуренция може да гарантира ниски цени. Безброй примери по света и у нас са доказателство за това.

Апелираме към всички власти да не вземат прибързани решения, да ги съгласуват със заинтересованите страни и да не всяват допълнителна паника в и без това предизвикателната ситуация.

Апелираме към Президента на Република България да наложи вето върху текста за налагане на таван върху цените.

Ако все пак законът влезе в сила, апелираме към Народното събрание спешно да отмени въпросните текстове.

Асоциацията на индустриалния капитал в България приветства бързата реакция на българските институции и правителство и приемането на структурирани мерки за справяне с отрицателните ефекти върху икономиката на действията по ограничаване на разпространението на COVID-19. Като подкрепя необходимостта от незабавни действия с оглед осигуряването на безопасността на българските граждани, АИКБ апелира към пропорционални мерки за подкрепа на бизнеса. Нарушаването на нормалната стопанска дейност, на производствени процеси и на оказване на услуги, дори и за кратък период от време, застрашава сериозно икономиката на страната ни и може да доведе до трайна загуба на пазарни дялове, рефлектиращи в дългосрочна загуба на икономически растеж. Това беше отчетено и от Европейската комисия, която именно по тази причина разреши неспазване на правилата за държавни помощи при изработването на мерки за подкрепа на икономиката.

АИКБ подкрепя приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и изразява увереност в необходимостта от спешни действия. Но изразява дълбоко безпокойство от предвиденото в § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби: "всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца" преди въвеждането на извънредно положение. За нарушение на разпоредбата на "виновните лица се налага имуществена санкция в размер на 5 на сто от оборота" за предходната година, а на представляващите ги физически лица - глоба в размер от 20 000 до 100 000 лв.“ Това на практика представлява връщане от пазарна към централизирана икономика. Фиксирането на ценови равнища е  грешен инструмент за ограничаване на опасността от спекула и ще доведе не до по-ниски цени, а до тежки последици за българската икономика - дефицити на стоки и услуги, хаос, корупция, фалити, спекула, черна борса, увеличаване на сивия сектор и спад на приходите в държавния бюджет точно когато те са най-нужни. Единствено свободната конкуренция може да гарантира ниски цени. Безброй примери по света и у нас са доказателство за това.

АИКБ разбира потребността от ограничаване на спекулата с някои продукти и стоки от първа необходимост – като предпазни средства и дезинфектанти, но предлага това да бъде извършвано посредством премерени интервенции от страна на държавата – като например осигуряване на количества дефицитни стоки от държавния резерв, възлагане на целеви производства, проверки от компетентните органи за неправомерно пазарно поведение и други. Въвеждането на фиксирани цени е изключително опасно, тъй като ще доведе до огромни пазарни диспропорции и злоупотреби.

Дезинфектантите съвсем ще изчезнат от пазара, защото в момента себестойността им (заради цената на спирта) е в пъти по-висока от средноаритметичната им цена през последните 3 месеца. Така е и с много други стоки. Да не говорим за абсурда, който ще се получи с цената на горива, газ, зеленчуци и други, чиито цени трябва да намалеят.

Например - в сферата на енергетиката текстът ще забрани  намаляването на цените. Например - природният газ не може да поевтинее от 1 април с 41%, нито парното с 25%, както е планирано, защото новият закон го забранява и задържа цените същите, каквито са били последните три месеца. Цените на горивата спаднаха през последните седмици от 2.20 лева за литър бензин до около 2 лева и ще продължат да спадат, поради по-ниските цени на нефта, но те ще трябва да се върнат на старите по-високи нива от 2.20 лева според закона. Същото е валидно за очакваната нова реколта от пролетни зеленчуци, които сезонно ще поевтинеят – но законът ще забрани това и те ще трябва да запазят високите си цени.

Проблемите с този текст са огромни, предвид нормалните сезонни вариации и икономическите флуктуации в цените на различни стоки и продукти. Вместо да помогне на потребителите, замразяването на цените всъщност ще им навреди, тъй като няма да има доставки на търсени от тях стоки.

По същия начин сезонно са поскъпнали и други вносни продукти, които са по-скъпи не само в България, но и на световните пазари. Ако в България се сложи пределна цена под световната, просто никой няма да внася тези продукти в България. Резултатът ще е дефицит и празни рафтове по магазините.

Инфлацията в момента е ниска и се очаква да намалее още през следващите седмици с влизането в сила на по-евтиния природен газ, с поевтиняването на енергията на борсата, със спада на цените на петрола, което, макар и бавно, води до по-евтини горива. Спадът на потреблението заради ограничителните мерки също води до рязко забавяне на инфлацията. За повечето стоки и услуги така или иначе цените не поскъпват или дори ще спадат. Съответно като цяло няма инфлационен натиск и никаква причина да се налага контрол върху всички цени в икономиката.

Цените са най-важният сигнален механизъм в пазарната икономика, те показват равновесието между капацитета за създаване и предлагане на стоките и услугите и нуждите и възможностите на потребителите. Те единствени вярно насочват решенията на стопанските субекти, обвързвани от механизмите на действаща пазарна икономика, във фино работеща система на обмен на суровини, материали, компоненти и готови продукти и услуги. Без свободно определяни цени няма пазарна икономика, а спекула, черна борса и хаос.

АИКБ призовава държавния глава да наложи частично вето върху текста на § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, който да отпадне от приетия на 20 март 2020 г. от Народното събрание.


Мнението на финансовия министър Владислав Горанов:

"Смятам, че тази мярка (за таван на цените - бел.ред.) ще доведе до повече дефекти, отколкото до ефекти. Не смятам, че този текст, предложен от БСП, е полезен. Бих предложил след обнародването на Закона за извънредното положение, ако се стигне до подобно решение, максимално бързо да се преразгледа, защото подобни мерки, дори в криза като тази, са неработещи. Те по-скоро могат да доведат до проблем с недостиг на предлагане на определени стоки, отколкото да решат несъществуващ на този етап проблем пред нашия пазар. ... Не го харесвам този текст и не искам да действа". Това заяви по БНР финансовият министър Владислав Горанов. 

Според Горанов най-логично е първите, които да се възползват от възможността да получат финансиране, за да плащат заплати на служителите си, да са хотелиери и ресторантьори, които първи бяха засегнати. Той съобщи, че през идната седмица социалният министър ще предложи план, според който ще се действа по браншове за тази помощ. Кабинетът ще приеме и точен механизъм, по който да действа това подпомагане. 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg