АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


През второто тримесечие на 2020 г. спрямо същото тримесечие на 2019 г. увеличение е регистрирано в цените на зърнените култури - с 3.2%, зеленчуците - с 4.7%, и плодовете - с 18.3%.


Индексът на цените в растениевъдството се увеличава с 19.9%, а на продукцията от животновъдството намалява с 5.3%. Спрямо предходната година цените отбелязват ръст със 17.5%, като в растениевъдството те се увеличават с 20.9%, а в животновъдството лек спад от 0.4%.


Средният добив на царевицата е 494 кг/дка. За сравнение, през 2019 г. общото прибрано количество е било 3 118 160 тона, при среден добив 684 кг/дка. Средният добив спрямо предходната година е намалял с 57% за област Варна, с над 56 % в област Шумен, с 51% в област Хасково, с близо 48% в област Бургас и с 46% в област Добрич. По-високи добиви на царевица има в София област, като увеличението е близо 64%.


Значителният спад в обемите на растениевъдната продукция се дължи предимно на спада в зърнените култури - с 21.2%. Продукцията, произведена от животновъдството, е 2 030.1 млн. лв. и е почти на нивото на предходната година.


Предвиденият бюджет за общата селскостопанска политика на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. възлиза на 343,95 млрд евро, от които 258,594 млрд евро за 1-ви стълб и 77,85 млрд. евро – за втори стълб.


Изводите от анкетното проучване сред бизнеса са залегнали в новия план за интегрирано развитие на Добричката община в периода до 2027 година.


Миналогодишната реколата е била 150 000 тона грозде, а очакванията за тази година са да е малко над 170 000 тона.


Зърнопроизводителите са засели първите 165 850 декара масиви с пшеница. Обичайно в Добричкия регион, който добива най-много хлебно зърно в страната, площите с културата достигат около 1 200 000 декара.


Най-голям е броят на земеделските стопанства в области Благоевград и Пловдив, съответно 10.2% и 8.2% от общия брой на стопанствата в страната през 2020 г. Най-малък е броят на стопанствата в области Габрово и София (столица) – съответно 1.0% и 0.5%


Местните фактори за производство ще изпъкват на преден план, а сезонността вероятно ще определя все повече потреблението. Растящите цени на енергията ще оскъпяват както извънсезонното отглеждане на продукция, така и хладилното съхранение.