АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Вятърната енергия на брега и в морските територии ще намали цените на електроенергията и ще спомогне за балансирането на пазара. Техническият потенциал за вятърна енергия в българския участък на Черно море се оценява на 116 ГВт.


ЕК одобри българска схема в размер на 590 милиона евро (1,15 милиарда лева) за подпомагане на инвестициите в съоръжения за съхранение на електроенергия с цел насърчаване на прехода към икономика с нулеви нетни емисии в съответствие с промишления план на Зеления пакт.


Към края на 2023 г. инсталираните вятърни мощности в България достигат 705 MW, което представлява 3,9% от годишното брутно производство на електроенергия в страната. През 2023 г. вятърните паркове са произвели 1 584 GWh - ръст от 5,9% спрямо предходната година, официална цел -249 MW до 2030 г.


Как ще се промени регионалният енергиен пейзаж: Зеленият енергиен коридор GREGY беше представен на Power Summit в София. Предвижда се една трета от зеления енергиен капацитет на GREGY да бъде насочена към България, като електричеството ще бъде достъпно за пренос до Словакия, Унгария и Украйна.


В договора беше предвидено повишаване на капацитета на хранилището до 1 млрд. куб. метра за съхранение и между 8 и 10 млн. куб. метра за добив и нагнетяване.


При секторните дялове на възобновяемата енергия също се наблюдава увеличение спрямо 2022 г., като то е най-голямо при електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници - с 9,35 процентни пункта, до 29,43 на сто, следван от възобновяемата енергия за отопление и охлаждане - с 3,23 процентни пункта, достигайки дял от 34,88 на сто.


Отделянето на 2,5 милиарда лева за саниране е добра новина. Това е шанс България да ускори обновяването на сградния фонд и да намали енергийната бедност. Но дали тези средства ще доведат до реална промяна или просто ще бъдат усвоени без дългосрочен ефект, зависи от начина, по който програмата ще бъде структурирана.


Независимо, че утвърдената цена от 81,94 лева за мегаватчас (MWh) е по-висока спрямо цената за декември със 7,97 процента, тя е по-ниска от първоначално заявената от "Булгаргаз" и запазва конкурентност за българските бизнес и битови потребители на природен газ, изтъкват от КЕВР.


За да се стигне до ликвидация точно в този момент, тя трябва да е провокирана от предишни проблеми – липса на пазари, на конкурентоспособност, едва ли би могло това да се случи от временно увеличение на цената на тока, посочи още експертът.


Програмата за компенсации на небитовите клиенти от 180 лева за мегаватчас ще бъде предложена за удължаване с още три месеца. Това удължаване е съобразено със срока на т.нар. "удължителен закон за бюджета", който също ще действа за три месеца. Това заяви служебният министър на енергетиката Владимир Малинов.