АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Трите основни лихви остават непроменени: по депозитите са на минус 0.50%, референтният лихвен процент по кредитите е нула, а лихвеният процент по маржин кредитите е на плюс 0.25%.
Мярката да продължи да се прилага за доставки с място на изпълнение на територията на страната, по които получателят е регистрирано за целите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) лице в България, а доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
В ЕС има стандартни правила, но в същото време има и изключения, които дават свобода за прилагане на косвения данък в отделните страни от Съюза.
Крайният резултат от дейността на „Лукойл“ е, че загубите се трупат в предприятието в България, не се плаща корпоративен данък, а печалбата се изнася в чужбина. Това става чрез фирмата посредник "Литаско“, която купува от руския "Лукойл" суров петрол и го продава на рафинерията в България.
Всички мултинационални групи оттук нататък ще трябва да плащат поне 15% корпоративен данък. Освен това Комисията въвежда допълнителни мерки за прозрачност, така че никой да не може да използва подставени компании, за да се измъкне от плащането на данъци.
Срокът за ползване на 5% отстъпка за ранно деклариране и плащане е 31 март, а крайният срок за обявяване на доходите и плащане на дължимия данък тази година е 3 май, първият работен ден след 30 април, напомнят от НАП.
Най-голям е ръстът в приходите от корпоративен данък - 22 но сто, което е повече с 21 милиона лева в сравнение с 2021 година. Приходите от данъка върху доходите на физическите лица са с ръст от 15 процента, ръстът в приходите от ДДС е 14 процента.
През 2021 г. приходите за централния бюджет възлизат общо на 16,5 млрд. лв., което с близо 15 на сто повече от предходната 2020 г. От тях над 8,3 млрд. лв. са постъпленията от данък добавена стойност, като те са и с най-висок ръст в сравнение с миналата година - над 900 млн. лв., отчитат от НАП.
ЕК представи две предложения, свързани с европейското данъчно законодателство. Комисията предлага промени, насочени към предотвратяване на злоупотребата с дружества "пощенски кутии", както и за въвеждане на минимален данък от 15 на сто за многонационалните дружества.
Правителствени заеми са отговорни за над половината от увеличението в размер от 28 трилиона долара, но и частните дългове между нефинансови институции и домакинства са ударили нови висоти. Развитите страни и Китай са взели 90 процента от новия дълг, като са се възползвали от ниските лихви.