АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Изчисленията показват, че в бюджета на Ватикана за 2022 г. ще има дупка от 33,4 милиона евро. Общият бюджет на Светия престол възлиза на около 800 милиона евро. През 2021 г. Ватикана е регистрирала дефицит от 42,1 милиона евро.
През 2023 г. БНБ очаква ръст на БВП до 4,5 на сто най-вече поради увеличението на публичните и частните инвестиции, значение за които ще има усвояването на парите, получени по Националния план за възстановяване и устойчивост. Ще имаме по-силен растеж на вноса спрямо износа.
Националният план за възстановяване и устойчивост "Гърция 2.0" е в процес на реализация и в него се включват нови проекти. До момента те са общо 48 проекта на стойност 2,76 мрд.евро, като 12 от тях на стойност 1,42 млрд. евро са влезли през юли 2021 г., а останалите 36 на стойност 1,34 млрд. - през октомври 2021 г.
Централният държавен бюджет на Чехия показа дефицит от 419,7 милиарда крони в края на 2021 г., показват данни на финансовото министерство. Това е най-големият дефицит в съвременната история на Чешката република, надхвърлящ дефицита от 367,4 милиарда CZK, регистриран през 2020 г.
Това, което България може да направи в дългосрочен план, за да подобри финансовата си стабилност, е да вземе мерки за превръщането си в енергийно независима държава. Това ще предотврати рязкото поскъпване на газа, допълни Дзарконе от СБ.
Сенаторът от Демократическата партия Джо Манчин заяви, че не е склонен да подкрепи бюджетния план за 2,2 трилиона долара, върху който Байдън е заложил голяма част от политическата си програма.
Той е към бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г, в размер до 750 млн. лв. за допълнителни суми към пенсията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки пенсионер в размер на 60 лв. месечно считано от 1 януари 2022 г.
В момента битовите отпадъци са с тенденция на трайно намаление, което за периода 2008-2018 г. е около 36%, показва Националният план за управление на отпадъците (НПУО) 2021-2028 г.
Отпускането на парите е част от по-широкия план на ЕС, включващ 27-те държави членки, в подкрепа на възстановяването на европейската икономика от спада, причинен от коронавирусната пандемия.
Именно в отговор на това търсене flex офисите, или така наречените гъвкави пространства, излязоха на преден план. Те изпревариха нововъзникващите бизнес нужди, като същевременно насърчиха смисления диалог и взаимодействие между култури, идеи и хора.