АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява от 75 на сто в края на юни 2021 г. до 71,1 на сто. В структурата на вземанията по кредити от домакинствата преобладават потребителските кредити, които са 2,771 млрд. лв.
Броят на кредитите към бизнеса и домакинствата към края на второто тримесечие намалява на годишна база с 0,6 на сто, а общият им размер се увеличава с 12,5 на сто.
С указ се забранява на инвеститорите, подкрепили санкциите срещу Русия, да продават дяловете си в рамките на споразумения за подялба на продукция (PSA), в банки, стратегически предприятия, компании, произвеждащи енергийно оборудване, както и други проекти като производство но петрол, газ, въглища или никел.
Основен принос за увеличението на активите имаше нарастването на кредитите и авансите, отчита БНБ. Спрямо края на 2021 г. размерът на брутните кредити и аванси се повиши с 5,5 млрд. лв. (6,7 на сто) до 87,8 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции на тримесечна база се увеличават с 2,7 млрд. лв. (41,9 на сто) до 9,2 млрд. лв. в края на март.
Новите правила вероятно ще се отнасят за 20 големи корпорации, на които ще бъде забранено да прехвърлят разходи на потребителите. Регулаторни органи ще следят дали компаниите спазват правилата.
След руската инвазия в Украйна много руски банки бяха извадени от системата "Суифт", а най-големите картови оператори "Виза" (Visa) и "Мастъркард" (Mastercard) спряха бизнеса си в Русия. Иран е засегнат по подобен начин и търси варианти за заобикаляне на международните санкции.
В края на юни депозитите на неправителствения сектор са 106.06 млрд. лв. (68.6% от БВП), като годишното им увеличение е с 9.6% (при 9.7% годишно повишение през май тази година). Спестяванията на Нефинансови предприятия са 34.81 млрд. лв., което е 22.5% от БВП в края на шестия месец.
Единият от тях разрешава трансакции, свързани със сетълмент (прехвърляне на средства между сметки на банки) на трансакции с кредитни деривати (двустранни договори, които прехвърлят кредитен риск между контрагенти), които се отнасят до Русия.
Това е във връзка с решението, взето на 21-и юли 2022 г. от Управителния съвет на Европейската централна банка за увеличаване на лихвата по депозитите с 50 базисни пункта.
От 1 януари Хърватия ще стане член на еврозоната, което означава, че "дотогава трябва да завършим всички логистични дейности и подготовка за замяната на хърватската куна с еврото, което включва сеченето на монети, както и закупуването на банкноти от Хърватската народна банка в съгласие с централните банки на други държави-членки на ЕС".