АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Почти нулев ръст на БВП, над 10% средногодишна инфлация, среден ръст от 9,5% на заплатите, но догонване на цените. България ще влезе в Еврозоната най-рано през 2025.


За мнозина 2022 беше тежка година. Икономиката все още се възстановяваше от пандемията и свързаните с нея ограничения. Русия започна война срещу Украйна, а европейският континент трябваше да се справя с висока инфлация. Въпреки стабилните нива на безработица в ЕС, ситуацията не изглежда розова за младите европейци.


На пазара се очаква да излязат по-малки инвеститори, които да направят вложения в едно или две жилища, с цел последваща препродажба.


Технологичните акции и криптовалутите са сред рисковите активи, покачили сериозно стойността си, докато централните банки помпаха "кеш" в икономиката, за да се борят с твърде ниската инфлация.


Не е открит друг начин за дългосрочно и устойчиво увеличаване на потенциала на икономиката, стимулиране на иновациите и повишаването на продуктивността от инвестирането в инфраструктура, машини, оборудване, нови технологии.


„Обсерватория 2023“: Инфлацията и очакванията за недостиг на ресурси карат европейците да избират ниските цени без да се срамуват. Дискаунт секторът в България има потенциал за растеж, но трябва да предлага по-високо качество.


Само козунакът, агнешкото и боядисаните яйца "закръглят" 100 лева разходи, изчисляват икономисти. Във връзка с доходите най-важната стъпка сега е приемането на Бюджет 2023, който да позволи провеждането на адекватна политика за компенсиране на покупателната способност на домакинствата у нас.


Последната илюстрация за това възниква от внезапното пренасищане с украинско зърно. През последните около девет години то се радваше на безмитен достъп до ЕС.


Само една четвърт от тях са на загуба, като общият размер на загубите през 2021 година е около 3 млн. лв., а на печалбите – 16,8 млн. лв.


Гледната точка на експерта доц. д-р Гана Гечева, еколог, заместник-декан по научна и проектна дейност, Биологически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“