АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През последните 10 години българската икономика търпи сериозни промени. Преработващата промишленост постепенно се ориентира към производства с по-висока добавена стойност.
Въпреки натрупаните предпоставки за висок ръст на вътрешното потребление, българската икономика продължава да разширява излишъка по текущата сметка.
Както всяка година, много публични университети привличат внимание с обявяването на поредната вълна на прием, с надежда да успеят да се сдобият с още неколцина нови студенти в началото на новата академична година, и покрай това да позакърпят бюджетите си
Основните тези са, че 1) летният туризъм през юни е в криза (плажовете са празни) и 2) българите бягат от родното Черноморие и масово предпочитат Гърция (задръствания на границата).
За пореден път прегледът на състоянието на домакинските бюджети в медийното пространство се ограничава до констатацията „разходите растат по-бързо от доходите“. Но каква всъщност е тенденцията?
Те са развити в САЩ, Нидерландия, Франция, Австралия, ето какви са основните характеристики на селскостопанското производство в тези държави.
Автомобилният пазар в света е разтърсен от силни трусове. Експерт твърди, че се очаква сериозен процес на естествен подбор. Кои ли ще оцелеят?
Една от промените: Заетите в производството на превозни средства, лекарства, електроника и електрически съоръжения растат, преработващата промишленост произвежда и изнася значително повече отпреди десет години с около 100 хиляди по-малко заети.
Максималното поскъпване е до 2 ст. за кг/л при брашното, хляба, прясното и киселото мляко и безалкохолните. Така че въвеждането на тола за тежкотоварния трафик над 3,5 тона няма да се отрази съществено върху разходите на домакинствата.
Жилищният фонд на Столицата се е обновил с не повече от 12% за 30 години, при удвоено население. Общо всички жилища в столицата са 610 000 по последни данни на НСИ от 2018г.