АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Новото гръцко правителство иска да сключи с Европейския съюз временно споразумение за финансиране с цел разработване на по-пълна програма за реформи, съобщи гръцката агенция АНА-МПА, цитирана от ТАСС.
До края на март 2015 г. министрите ще представят в Министерския съвет за одобрение програми за структурни и функционални реформи в съответния сектор с цел повишаване на ефективността на публичните разходи.
"Договорихме три неща: първо, призоваваме за спешно създаване на европейски фонд за стратегически инвестиции; второ, подновен ангажимент за интензифициране на структурните реформи; трето, продължаване на усилията за гарантиране на здрави публични финанси", заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
Министрите на икономиката и на финансите на Франция и Германия днес се събират в Берлин на мини среща на върха, посветена на съживяването на икономическия растеж, като Париж настоява за допълнителни инвестиции, а германците искат структурни реформи, информира Франс прес.
Сърбия е Международният валутен фонд се договориха да сключат кредитно стендбай споразумение за срок от три години на обща сума 1 милиард евро, предназначени за подкрепа на програмата за икономически стабилизационни реформи, предаде ДПА.
Приоритетите, за които РБ ще настоява да бъдат разписани в програмата на правителството, са реформа в администрацията и съдебната система, в здравеопазването, в пенсионната система и в енергийния сектор;
Развитието на икономиката на България ще зависи от провежданите реални реформи, намаляването на степента на регулиране на пазарни структури от страна на регулатори и институции и поемането на политическа отговорност за вземането на едно или друго решение.
Общата сума за инвестиции в инфраструктурата на България през следващия програмен период е близо 5,8 млрд. евро или 60% от общата рамка, финансирана от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Правителството прие доклад с нови и актуализирани мерки за Националната програма за реформи и за Конвергентната програма на България за 2014 година, които са в отговор на Препоръката на Съвета на Европейския съюз от 8 юли т. г.
Желанието да се постигне нисковъглеродна енергетика не чрез пазарни механизми, а чрез провеждани държавни политики води освен до увеличаване на цените на тока и заплаха за конкурентоспособността на Европа, но и до дестабилизация на електроенергийните системи и се отблъскват инвеститори от изграждането на конвенционални централи, е мнението на експерт.