АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В края на март 2021 г. дългосрочните задължения са 28 750.2 млн. евро (76.5% от брутния дълг, 44.6% от БВП), като намаляват с 525.3 млн. евро (1.8%) спрямо края на 2020 г. (29 275.6 млн. евро, 76.1% от дълга, 48.3% от БВП).
Средствата са за рехабилитация на улици и тротоари, съобщават от кметската управа. Кредитът ще се използва и за основен и текущ ремонт на отсечки в областния град.
През 2020 г. изкупените дълговеса малко над 507.5 млн. лева, докато през 2019 г. този показател се равнява на 1.362 млрд. лева. Броят случаи на изкупен дълг за 2020 г. е 101 731, докато през 2019 той е двоен – 208 423 случая.
Ocнoвнaтa дъpжaвa ĸyпyвaч нa pycĸo злaтo cи ocтaвa Beлиĸoбpитaния - 21,1 тoнa зa 1,2 млpд. дoлapa. Ho oт cтaтиcтиĸaтa e нeвъзмoжнo дa ce нaпpaви зaĸлючeниe дaли злaтoтo ocтaвa тaм или ce изпpaщa в дpyги cтpaни, тъй ĸaтo Лoндoн e вaжeн cвeтoвeн цeнтъp зa oбopoтa и cъxpaнeниeтo oт блaгopoдни мeтaли.
Какви са данните за БВП, държавния дефицит (-)/излишък (+) и дълг на държавите - членки на ЕС, основно от ЦИЕ съответно за 2017, 2018, 2019, 2020
В еврозоната бюджетният дефицит нарасна от 0,6% спрямо БВП през 2019 г. до 7,2% през 2020г., докато в рамките на целия ЕС сочи от 0,5% до 6,9% от БВП. В същото време държавният дълг нарасна в еврозоната до 98,0% от БВП спрямо 83,9% година по-рано, а в целия ЕС - до 90,7% от 77,5 на сто.
Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на -4 551 млн. лв., или -3.8% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал излишък от 330 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е реализирал излишък от 165 млн. лева.
В подкръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат стабилни, сделки имаше за минерална вода на 0,22 лева за брой, за бяло саламурено сирене на 3937 лв./т. и за кашкавал от краве мляко на 6246 лв./т.
Инструментът, захранен от безпрецедентен общ дълг, е предвидено да финансира инвестициите в зеления и дигиталния преход. За да бъде преодоляна първоначалната съпротива на пестеливите страни, бяха прибавени ангажименти за реформи от страна на бенефициентите.
На второ място в региона е Република Северна Македония, която има 6,8 тона златен резерв. Следват Словения с 3,17 тона, Босна и Херцеговина с 2,98 тона и Черна гора с 1,09 т. На последно място е Хърватия, която е разпродала златния си резерв още през 2001 г.