АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В периода май – октомври 2018 г. беше отчетен значителен ръст от 19.2% на средната сума на заявленията за кредити за обединяване на задължения в сравнение със същия период на 2017 г. Това е знак, че финансовата култура на българите се повишава и хората управляват по-умело личните си финанси.
Първият е липсата на квалифицирана работна ръка, вторият е нежеланието на българите да почиват по родните морски градове, като предпочитат честите ваканции в Гърция и Турция.
Близо 80% от българите са използвали безконтактни плащания през последните 3 месеца, сочат резултати от представително проучване на тема "Потребителски опит и нагласи към различни финансови и платежни услуги", поръчано от Айкарт АД (iCard).
Мнозинство от 70 на сто от пълнолетните български граждани твърдят, че в последните седмици са усетили увеличение на цените на стоките и услугите, които ползват. От интервюираните 74 на сто очакват, че повишението на цените на основните стоки ще продължи.
Бившият вицепремиер посочи, че не само ръста на заплатата би задържала българите у нас. Той поясни, че голяма част от обмислящите миграция търсят по-добро здравно обслужване, социална среда и сигурност.
32% от българите искат лятното часово време да се въведе за постоянно у нас. Една пета от интервюираните нямат мнение по въпроса. Най-често без мнение са младите българи на възраст под 30 години.
Румънците предпочитат да работят дистанционно и сезонно, българите желаят уседналост и постоянна заетост, двата народа се въздържат да работят при чуждестранен работодател, основно заради езиковата бариера, липсата на информация и проблеми с адаптацията.
Това, което прави впечатление при пътуванията на българите в чужбина това лято в сравнение с миналата година е, че билетите са резервирани от по-рано, вакациите са били по-кратки, а броят на билетите като цяло е непроменен. Дестинации като Дубай и Лисабон са станали в пъти по-посещавани.
Най-активни в туризма са били българите във възрастовата граница 25-45 години - близо половината от всички пътувания са били на хора в тази възрастова категория.
Иван Грънчаров от Асоциацията на млекопреработвателите алармира, че в последните няколко години българите все повече консумират продукти с палмово масло. За 2017 г. във вид на сирене са изконсумирани 12 хиляди тона палмова мазнина.