$ 500 млрд. са необходими за борба с глобалното затопляне

Необходимостта от нов глобален дневен ред, насочен едновременно към  борба с климатичните промени и към постигане целите на развитието обоснова на пресконференция в Ню Йорк  Роб Вос, директор на отдела за политики за развитие и анализи на Департамента за икономически и социални въпроси на ООН, по повод представянето на  Доклада за световното икономическо и социално развитие за 2009 година.
Вос изрази становището на авторите на доклада, че направеното досега не е достатъчно нито като финансов резултат, нито като програма за действие: "В момента разполагаме с 21 милиарда долара, за да се справим с проблемите, поставени от глобалното затопляне, а са необходими между 500 и 600 милиарда долара на година, което представлява един процент от световния брутен вътрешен продукт (БВП)."
Той подчерта, че пазарните механизми не са най-ефективните инструменти за постигане на необходимите резултати по отношение на съчетаването на целите на борба с климатичните промени с мерки за подкрепа за развитието. Според него необходимите сериозни промени не са по силите на нито една отделна държава:
"Трябва да се консолидират международните  политически усилия за постигането на "нов зелен договор"- заяви Вос. Той предупреди, че климатичните промени са заплаха не само за развитието, но и за мира и сигурността в световен мащаб и подчерта, че нито
богатите, нито бедните страни са имунизирани срещу тях: "Инвестициите в стабилен климат са от всеобщ интерес."
Роб Вос констатира, че съществуващите подходи към проблема не са се оказали достатъчно ефикасни, давайки пример с изпълнението на националните задължения за намаляване на емисиите, които се придвижват прекалено бавно. Той отхвърли като половинчати временните мерки, предлагани от някои икономисти за борба с
промените в климата, като ги сравни с използването на двигател от моторна лодка за придвижването на презокеански  лайнер встрани от изпречил се на пътя му айсберг. "Необходими са радикални промени, като ключов фактор е справедливото
разпределение на тежестите. Историческата отговорност за това лежи върху развитите страни." - посочи Вос, като напомни, че принуждаването на развиващите се страни да намалят емисиите, без да им се предложи план за развитие, е "неподходящо, неработещо и неприемливо".
Избягването на това противоречие според него може да се постигне само ако се промени технологичният профил на производствата, в които се инвестира, за да се постигне икономически растеж в посока на използване на екологично чисти енергийни източници. "Понеже много развиващи се държави нямат капацитета да  постигнат тази цел, споделянето на тежестите означава, че развитите държави трябва да осигурят адекватна подкрепа за адаптация и облекчаване на положението на развиващите се страни."
Вос даде историческия пример с плана Маршал, който е доказал, че инвестирането в обществени програми може да донесе драматична промяна в световен мащаб.
Някои от мерките, които трябва да се предприемат според него са прехвърляне на кредити за излъчване на вредни газове от развиващите се към развитите държави и налагането на международен данък за вредните емисии: "Проблемът идва от факта, че е трудно да се убедят политиците в необходимостта от подобни мерки." - посочи той.
В заключение Вос настоя, че е  наложително да се приложи глобална инвестиционна програма, включваща разработване на възобновяеми източници на енергия, подобряване състоянието на горите, повишаване на енергийната ефективност и мащабни програми за развитие. "Възможно е да се даде тласък на развитието, като едновременно с това се спаси планетата, но това ще изисква огромно пренастройване на икономиката в световен мащаб."
Запитан как смята да убеди правителствата да инвестират необходимите средства за постигането на набелязаните от доклада цели, Вос посочи, че разходите за справянето с финансовата криза като помощи за спасяване на банките и средства за стимулиране на икономиката са надхвърлили 20 процента от световния БВП и не вижда защо в този случай отделянето на един процент да е проблем. Той призна, обаче, че е необходим по-добър механизъм на акумулиране на средствата, който да предостави по-голям контрол на страните - донори за начина им на изразходване.