„Скритите данъци“ в България + ЦИЕ

 Често се говори за „високи“ или „ниски“ данъци, но от значение е не само размерът на данъчната тежест, но и кой в обществото я носи. Правителствата в редица страни облагат със символични данъци огромните мултинационални корпорации, очаквайки по този начин да спечелят повече работни места, престиж – и още нещо. Опитът показва, че все някой трябва да плати данъчната сметка. Данъчните подаръци за Големия Бизнес падат върху плещите на обикновените хора и на малките и средни местни фирми. 

Това гласи заключението от нов доклад, посветен на данъчното облагане на най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). „Избягалите данъци“ е съвместен труд на неправителствени организации от шест страни в региона. Идеята за това изследване тръгва от България.

Това не е случайно: десетте компании в България, които отчитат най-голям оборот за 2015 г., взети заедно не само че не плащат данък на държавата, но всъщност получават данъчни приходи от над 150 млн. лв. В законодателството на редица страни е предвидено приспадане от дължимия данък на загубите от предходни години. Но само в България данъчната загуба е придобила подобни гротескни размери.

България води не само по отношение на либералното данъчно облагане на големия бизнес. В сравнение с другите страни в региона, а и отвъд него, българският бюджет най-силно разчита на „скритите данъци“. ДДС и акцизите върху горивата и тютюневите изделия формират над 70% от данъчните приходи в държавния бюджет. Средната норма на „скритите данъци“ за страните в региона е с около една трета по-ниска.

Все пак Лукойл Нефтохим, които не са плащали корпоративни данъци от цяло десетилетие, имат съперници по данъчна еквилибристика в останалите страни от региона. Докладът „Избягалите данъци“ например засяга данъчните практики на полската Orlen Group, която има мощен клон в Чехия. В Полша Orlen е платила половин милиард злоти данък печалба, но в Чехия дъщерната Unipetrol отчита загуба в четири от последните пет години. При положение че над половината от разходите на чешкото поделение са за доставки от Полша, това не може да не породи въпроси. Още повече, че освен Orlen инвеститори в Unipetrol са и няколко анонимни кипърски акционери.

Унгария се очертава като „данъчният рай“ на ЦИЕ. Повечето от най-големите компании там плащат ефективен корпоративен данък под 1%, независимо че ставката за печалби над 500 млн. форинта е 19%. Тук изпъква унгарското поделение на General Electric, което е получило близо 9 млрд. долара дивиденти от други поделения на конгломерата, за да бъдат те обложени в Унгария с 0.002% данък.

Редица от най-големите компании в Полша са държавни или с голямо държавно участие и за тях е много по-трудно да се възползват от вратичките в данъчните закони. За сметка на това, те декларират много ниски печалби и съответно данъчните им отчисления са скромни.

В Латвия Latvenergo постига най-висока норма на печалба (20%), но в същото време плаща и най-нисък данък, тъй като ползва данъчни отстъпки за внедряване на нови технологии. В Словения Gorenje не е плащала корпоративен данък в течение на пет години. Докладът „Избягалите данъци“ предлага още редица примери за големи компании – данъчни „иноватори“ в ЦИЕ. 

Заключението на доклада гласи, че независимо от ниските данъчни ставки в региона, големите компании в ЦИЕ като цяло се изкушават да избягват дължимите данъци. Безплатен обяд няма: щом Големият Бизнес не иска да плаща, плаща населението. В интерес на гражданите е правителствата от Централна и Източна Европа да работят заедно на европейско равнище, за да осигурят общ набор от правила и норми за данъчно облагане на компаниите.

Докладът „Избягалите данъци. Кой плаща данъци в Централна и Източна Европа“ е достъпен на български език на следния адрес: https://taxdog.files.wordpress.com/2017/03/runaway_taxes_a4_bg_new1_small.pdf

Докладът ще бъде представен на специална пресконференция в Брюксел на 7-ми март, в която ще има и българско участие.