EUR 1.9558
USD 1.8018
CHF 1.9937
GBP 2.2783
CNY 2.4960
you tube
mobile version

Ядрените отпадъци на България

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Ядрените отпадъци на България

mail15:00 | 26.04.2010прегледи 4478 коментарикоментари 0


Екип Economynews.bg
През 2011 година България трябва да приеме първите количества високо РАО от преработеното гориво, твърдят ядрени експерти. Това произтича от спогодба между България и Русия от 1990-1991 г. , според която България ще плаща за преработка на отработено ядрено гориво /ОЯГ/  и ще приема обратно високо активните отпадъци за погребване в България,  20 години след преработката на самото използвано гориво в Русия. Според указ на руския президент от 1995 години  този срок е 30 години. За март-април се планираше среща между руски и български експерти за уточняване на подробности около този казус, но изглежда тя ще се проведе в края на годината.
Готова ли е България да приема за съхранение отработените РАО? Според официалния отговор на АЕЦ Козлодуй до Economynews.bg :
 „Високоактивните отпадъци (ВАО) от преработката на транспортираните до 1989 г. количества отработено ядрено  гориво (ОЯГ) не подлежат на връщане в България. 
Връщането на остъклените ВАО от преработката на транспортираните след 1989 г. количества ОЯГ за технологично съхранение е предмет на нов търговски договор. Сключването му ще стане след изготвяне и съгласуване от двете страни на методика за определяне на конкретните количества ВАО. Методиката за определяне на обемите ВАО трябва да е в съответствие с международните практики в тази област. Фактическото връщане на ВАО трябва да започне 10 години след подписването на договора за това. През 2011 г. следва да бъде утвърдена съгласуваната методика за определяне на обемите на ВАО, подлежащи на връщане.»

Какво приема Русия от АЕЦ „Козлодуй”

 

Централата има шест реактора – четири малки, които са произвеждали по 440 мегавата всеки един, но бяха затворени по настояване на ЕК. В момента работят два реактора по 1000 мегавата.
Както е известно има втори проект за ядрена мощност - АЕЦ „Белене”, чиято съдба остава неясна поради невъзможност да се намери европейски инвеститор.
Досега България е транспортирала в Русия 5 146 касети от затворените вече четири малки реактора ВВЕР-440 и 960 касети от двата блока ВВЕР-1000, показват данни на АЕЦ “Козлодуй”
В периода от  1979 до 1988 страната изнася 21 пъти ядрени отпадъци в химическия комбинат ПО "Маяк". Заводът преработва отпадъците на  четирите спрени блокове. Отпадъците от двата големи блока на Козлодуй отиват  в Железногорск, базиран близо до източната част на река Енисей.  Засега в Железногорск ОЯГ само се съхраняват. Необходими са огромни средства за въвеждане в експлоатация на самия завод за преработка и не е известно кога точно той ще заработи.
До 1988  година Русия преработва отпадъците на „нулев принцип” т.е. допуска се, че стойността на плутония и урана, извличани от тях, покрива разходите по преработката им, както и, че те не се връщат в България. Но от 1991 година ПО "Маяк" поиска да се въведат цени за преработка. България отказва, но през 1997 година отново подписва договор поради липса на хранилища за съхранение.
Сега страната ни настоява за промяна в споменатата спогодба за сътрудничество в атомната енергетика, така че Русия да продължи да съхраня получените от преработката на отработеното ядрено гориво на АЕЦ „Козлодуй”  високо активни остъклени отпадъци. София иска спогодбата да обхване и отпадъците от бъдещата АЕЦ “Белене“, която също ще работи с руско ядрено гориво.
 Не отпада и вариантът България да приеме отпадъците за складиране в цеха за сухо съхранение на ОЯГ в АЕЦ “Козлодуй“, който ще заработи в средата на 2012 година.
Национална стратегия за ядрените отпадъци, разработена през 2004 година, сякаш услужливо е изградена в съответствие с проблемите на Русия, коментират  експерти  -изнасяме по-малко отработено гориво, останалото се съхранява докато Русия изгради мощности за неговата преработка.
Има сериозно основание да се смята, че Русия използва зависимостта на страната от съхранението на опасните ядрени отпадъци за натиск по други енергийни проекти  и най-вече по АЕЦ „Белене”.

Колко плаща България за ядреното гориво

Колко плаща България за руско свежо ядрено гориво, за съхранението и преработката на отработеното вече гориво в Русия, плюс транспортните разходи е строго охранявана тайна.«Цената за временно съхранение и преработка на ОЯГ е значително по-ниска от тази, предлагана от други държави, имащи възможност да извършват такава дейност. Конкретната цена е обект на търговска тайна.», коментират от АЕЦ «Козлодуй» за Economymews.bg .
Една пратка радиоактивни отпадъци съдържа 40 тона, като преработването й възлиза на 25 млн.долара. Цената за превоз, преработка и съхраняване на килограм отпадъци е 620 долара според неофициални данни на Минатом, цитиран от руски медии, въпреки търсените 1000 долара за килограм.

Според ядрения експерт Георги Котев  към средата на 2008 година цената за една горивна руска касета е била 875 000 евро, сега вероятно е около 1 милион евро.
След срока на експлоатацията, която продължава около 3-4 години, отработеното ядрено гориво престоява в специални басейни в българската централа, близо до реактора, нови 5 години, след което в специални контейнери се връща обратно в Русия. За това също се плаща много - десетки милиони евро за партида от около 100-на касети.
Извлечените уранови и плутониеви изотопи руснаците използват за ново ядрено гориво, от вида МОХ или просто рециклиран уран. Продадат го отново и пак реализират добри печалби. На практика повечето негативи - скъпи плащания и последващо, дълго, скъпо и рисково съхраняване на отпадъците остава за българската страна.

Руската ядрена инфраструктура

 

Не са тайна съмненията, че руската ядрена инфраструктура не е в състояние да осигури преработка на чужди радиоактивни отпадъци. Подписаните спогодби между България и Русия може да създадат проблеми на България с ЕС тъй като там се счита, че руските ядрени предприятия не са способни да са справят с безопасно съхранение на отпадъците. Директива 92/3/ на Евроатом е доста строга в това отношение, но българските експерти считат, че българските отпадъци, предназначени за рециклиране, не могат да попаднат под ударите на директива 92 / 3 / Евратом, която се прилага само за ОЯГ, които се изнасят за трета страна за съхранение. В нашия случай, отработеното гориво ще бъде обект на юрисдикцията на Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.


Очаквайте:
Какви ядрени хранилища има България?


 

 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg