Южна България с 3Х повече европроекти от Северна

Ловеч, Даниела Балабанова, БТА
В Южна България инвестициите по европейски проекти са три пъти
повече, отколкото в Северна. Това заяви на пресконференция в
Ловеч Найден Зеленогорски, съпредседател на ПГ на Реформаторския
блок и председател на парламентарната Комисия по регионална
политика, благоустройство и местно самоуправление.
Според него трябва да се положат повече усилия и да се
фокусира вниманието върху Северна България, за да се намали
тази диспропорция. Затова един от най-важните приоритетни
проекти за правителството е довършването на автомагистрала
"Хемус".
Приоритетни са и пътят Е79 до Видин, скоростният път от
Велико Търново до Русе и тунелът под Шипка. "Нуждаем се от
решителни мерки в Северна България по подобряване на
инфраструктурата, ако искаме да привлечем нови инвеститори,
които да открият работни места и да се справим с демографските
характеристики на региона.
Северна и Северозападна България изостава от Южна по
икономическо развитие и по цялостно развитие, по качество на
живот", каза още Зеленогорски.
По думите му в Програмата на правителството за управление е
заложено за райони като Ловеч, които имат проблеми с основните
показатели, да бъде изграден специален механизъм за
икономически преференции при евентуални инвестиции. Така към
тези райони ще се насочат местни и чуждестранни инвеститори.
Найден Зеленогорски заяви още, че трябва да има по-добър достъп
до култура и образование в Северозападния регион, както и да
се мисли за сериозни културни и туристически проекти, за
субсидиране на биоземеделието, овощарството, животновъдство и
зеленчукопроизводство.

Развитието на Северозападна България и останалите по-бедни и
изостанали региони в страната е ключов приоритет на
правителството, за който ще водим целенасочена политика. Това
заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството
Лиляна Павлова на първото заседание на учредения по нейна
инициатива и на НСОРБ Съвет по регионална политика, съобщиха от
министерството.
Председател на съвета е зам.-министърът на регионалното
развитие и благоустройството Иван Аспарухов, който има най-голям
опит в местната власт и е запознат с проблемите на изоставащите
региони.
Министър Павлова подчерта, че Съветът по регионална политика
ще подготвя и приема адекватни решения за прилагане на
целенасочена и ефективна политика за развитие на регионите.
Според нея това може да стане единствено в партньорство между
централната власт, органите на местното самоуправление и
неправителствените организации.
"Ние ще разработим с помощта на съвета стратегически документи и
работещ механизъм, който да доведе до истински резултати", каза
Павлова. Тя отбеляза, че държавният бюджет и фондовете на ЕС до
2020 г. ще са основа за финансиране на целите, но средствата не
са достатъчни за решаване на всички проблеми. В тази връзка от
ключово значение е разработването на нови финансови инструменти
с цел привличане на външни инвестиции. Възможности в тази връзка
дават "Планът Юнкер" и инструментът "Свързана Европа", пред
които МРРБ кандидатства за изграждането на скоростния път София
- Видин и модернизиране на жп линията по направлението, ключово
за Северозапада.
Според министър Павлова създаването на специални фондове ще
подпомогне привличането на частни инвестиции в областта на
пътната инфраструктура и водоснабдяването. Подобни финансови
инструменти могат да работят във всички сфери на развитие,
където да се акумулират средства от различни източници, каза тя.

Регионалният министър обърна внимание, че ключовите въпроси
за привличането на инвеститори са добрата инфраструктура и
подготвените кадри. "Инвестициите идват там, където има
инфраструктура и подготвени кадри. В момента много инвеститори
се отказват първо заради липсата на инфраструктура, и второ -
заради липсата на образовани кадри за икономиката и индустрията.
Според нея това поставя острата нужда от адаптиране на
образователната ни система към подготовката на определен тип
кадри, както и определяне на приоритетите ни в областта на
икономиката - високи технологии или друг тип индустрия.
По време на заседанието бяха представени последващите оценки
за изпълнението на регионалните планове за развитие на районите
от ниво 2 за периода 2007 - 2013 г. и актуализирания
социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма
"Региони в растеж" 2014 - 2020 г.
Съветът ще функционира като експертно консултативно-звено и
включва областни управители, кметове на общини от второ ниво,
експерти от НСОРБ, министерства, президентството, работодателски
и бизнес организации, неправителствения сектор и др.