Ще фалират ли наистина САЩ?

Марк Шириц в. Zeit

Началото на залеза
Може би някой ден датата 18 април 2011 година ще влезе в учебниците по история като деня, в който започна залезът на господството на Запада. Във всички случаи обаче това е денят, в който стана така, че най-важният бастион на западната цивилизация понесе поражение. За първи път международната рейтингова агенция Standard & Poor's публично изрази съмнение в кредитоспособността на Съединените американски щати. Новината помете финансовите пазари като бомба - САЩ все пак не само са "световен гарант на реда", но и страната, която емитира водещата световна валута и бди над най-важния пазар на облигации в света.
Световните инвестиции в САЩ
Инвеститори от цял свят, и най-вече от Китай, са вложили парите си в американски дългови книжа. В сравнение с евентуален фалит на САЩ гръцката криза би била детска игра. Правителството във Вашингтон реагира по същия начин, по който по-рано реагираха правителствата в Атина, Дъблин, Мадрид и Лисабон - обвиниха вестоносеца за лошата новина. Напоследък често се обсъжда особената сила на частните рейтингови агенции като Standard & Poor's да издават присъди, но
все пак е неоспоримо, че най-голямата икономика в света, която е и последната суперсила, има проблем с дълга. Това е нещо повече от резултат от огромната програма за стимулиране на икономиката и пакетите за спасяване на банките, от които правителството дори спечели пари. По-голямо значение има фактът, че американската държава от години страда от хроничен недостиг на финанси - скъпи войни, растящи разходи за социални плащания, към които се прибавят намаляващи данъчни ставки. Просто всичко това не се връзва.
Приходите: САЩ = Румъния
През 2007 година, още преди кризата, квотата на държавните приходи на САЩ бе равна на румънската, а равнището на бюджетните разходи - на разходите на Ирландия. САЩ все още са богата страна и има начини да излязат от кризата - приходите трябва да се изведат на равнището на разходите (плана на демократите) или разходите да се изравнят с приходите (плана на републиканците). Казано по друг начин - държавата да се свие или данъците да се повишат. Някога правителството на Бил Клинтън успя да консолидира държавния бюджет, съчетавайки двата подхода. Сега обаче тонът, с който се разговаря във Вашингтон, е по-суров и е съмнително дали политическите лагери в "разгорещения" климат на столицата ще успеят навреме да се обединят около възможен компромис, което е и най-важната причина за предупреждението, направено от Standard & Poor's.
Сигурно е обаче, че разрешаването на проблемите ще отнеме години. През този период негативните заглавия на вестниците ще разтърсват пазарите, точно както вече близо година става с кризата в Южна Европа. Подобно на последиците от катастрофата в японската АЕЦ "Фукушима", събитията за известно време ще държат световната икономика "със затаен дъх". Дори ако в крайна сметка голямата катастрофа в САЩ и други страни бъде избегната, скоро няма да има неколкогодишна фаза на относително спокойствие, подобна на периода преди избухването на голямата криза. На финансовите пазари започна ерата на непредвидимост, която ще продължи още дълго.