Швейцарците искат $25 на час, бизнесът в паника

Корпоративните лидери в Швейцария, които бяха шокирани от предишни всенародни допитвания за ограничаване на заплатите на шефовете на компании и за намаляване на имигрантите в страната, сега са нащрек по повод референдума на 18 май, който може да доведе до въвеждане в страната на най-високата в света минимална заплата от близо 25 долара на час, посочва в анализ агенция Ройтерс.

Според неотдавнашно проучване на общественото мнение, направено от gfs.bern, 64% от имащите право на глас отхвърлят предложението, направено от Обединението на швейцарските
профсъюзи и подкрепено от социалистическите и зелените партии. Швейцарската система на пряка демокрация, при която често се гласува по социални, политически и икономически въпроси, обаче е поднасяла изненади и преди.
През ноември швейцарските гласоподаватели отхвърлиха с голямо мнозинство предложението за ограничаване на заплатите на висшите ръководни кадри, предвиждащо възнаграждението на
директорите да не е повече от 12 пъти най-ниската заплата в компанията, но миналата година подкрепиха план, според който акционерите на компаниите ще вземат окончателното решение за заплатите и мерките за стимулиране.
Държавният секретариат по икономически въпроси (Seco) заявява, че предложеното минимално заплащане от 22 швейцарски франка (25,13 долара) на час ще бъде най-високото в света, дори
като се отчете покупателната способност в прословуто скъпата Швейцария.
В момента икономически либералната страна няма минимална заплата за цялата страна. Заплащането се определя от индивидуални договори със служителите или с колективни
споразумения, някои от които определят минимална заплата за определени сектори. Предложената минимална надница ще отговаря на месечна заплата от 4000 франка, почти две трети от средната заплата за страната през 2012 година и по-висока в сравнение с повечето страни, посочи Държавният секретариат по икономически въпроси. Планираната от правителството минимална надница от 8,50 евро (11,83 долара) например е около половината от средното заплащане. Правителството се противопоставя на минималната заплата, като през февруари предупреди, че "тя ще изложи на риск работните места и ще направи по-трудно за нискоквалифицираните работници и младите хора да си намерят първа работа". Подкрепящите по-високата минимална надница отбелязват, че тя ще помогне да се преодолее неравенството в заплащането и да се гарантира, че работещите на пълно работно време ще могат да имат сносен живот. Според федералната статистика през 2012 година 10% от заетите на пълен работен ден или еквивалентно работно време в Швейцария са получавали под две трети от средната заплата, като по-нископлатените позиции са били предимно в магазините, хотелите и личното обслужване. При 339 000 души на ниска заплата две трети са били жени.
"Има значение не минималната заплата, а броят на засегнатите хора", посочват от най-големия швейцарски профсъюз в изявление, като допълват, че сумата за всички швейцарски заплати ще се
повиши само с 0,4 процента, ако инициативата бъде приета. Джордж Шелдън, преподавател по трудов пазар и индустриална икономика от университета в Базел, твърди, че макар предложената
минимална заплата да е много висока, отрицателното й влияние ще бъде малко, тъй като ще се отнася за малко хора. "Безработицата няма да скочи от 3 на 4%. Резултатът ще бъде доста под един процентен пункт", допълва той.
Заплатите на някои ниско платени швейцарски работници вече бяха повишени на фона на засилилите се дебати за заплащането, макар че работодателите не признават да има пряка връзка с предложението.
Веригата супермаркети Lidl вдигна минималната заплата до 4000 франка миналата година, а търговската верига H&M обеща да последва този пример догодина. Секторът на електрониката и машиностроенето, чиято лоби група Swissmem се противопостави на минимална надница от 22 франка, за първи път прие регионална минимална заплата в колективното си трудово споразумение със синдикатите миналата година.