Чилийско вино на българския пазар

Ясен Захариев,divino.bg
Още в първото изречение трябва да кажа, че терминът "топ" за едно вино (и не само) е много подвеждащ. Можем, ако искаме, да заместим чуждата дума с "отлично" или "върховно", например. Но независимо, че така ще звучи по-добре и по-близо до българския език, тази езикова "заменка", също както в актуалната политика, няма да показва нещата такива, каквито са в действителност. "Топ" е термин, който неусетно се промъкна в българския език, благодарение на пазара, класациите и агресивните маркетингови усилия на търговци и вносители. За да бъде едно вино топ, не е достатъчно то да има превъзходни дегустационни характеристики. Доброто вино става топвино едва тогава, когато се превърне в обект на реклама, PR стратегии, сравнения, оценки и най-общо – на широко обществено внимание. Така виното се превръща в нещо като холивудска звезда. Най-хубавото на слепите дегустации е, че всички вина, включително и тези, които в момента са на топа на устата, се оценяват независимо от пазарния им облик. В това представяне искам да направя паралел между "топа" на виното и неговото съдържание тогава, когато последното е оценявано на сляпо и независимо от пазарния контекст. Това е в същото време паралел между цена и качество, между пазарно наложената марка и съдържанието, което се крие зад нея. А вината от Чили са изключително подходящи за тази цел, най-малкото защото са много. И в тази връзка смятам, че Чили отдавна вече не е Нов свят. В тази толкова динамична винена глобализация разделението между Стар и Нов свят става все по-изпразнено от съдържание. Сравнително наскоро се опитахме да съберем за дегустация вина от Бордо и всеки може да види броя на дегустираните проби – 15, за които се каза просто: "скромно, но с любов”. На фона на тази скромност от т. нар. Стар свят, Чили ни предлага едно разточителство от 37 проби, които със сигурност далеч не изчерпват предлаганото на пазара. Ето кои са най-скъпите вина от тази дегустация, т.е. тези, които от гледна точка на цената си би следвало да попаднат в пазарната категория "топ":
1. Casa Lapostolle Clos Apalta 2007 Limited Release – 124 лв.
2. Errazuriz Don Maximiano Founder`s Reserve 2006 – 100 лв.
3. Errazuriz La Cumbre Shiraz 2006 – 80 лв.
4. Le Dix de Los Vascos Domaines Barons de Rothschild(Lafite), 2003 – 67 лв.
5. San Pedro Cabo de Hornos Special Reserve 2006 – 60 лв.
6. Casa Lapostolle Cuvee Alexandre Syrah 2007 Cachapoal Valley – 46 лв.
7. Casa Lapostolle Cuvee Alexandre Pinot Noir 2007 – 46 лв.
8. Casa Lapostolle Cuvee Alexandre Merlot 2007 Colchagua Valley Apalta Vineyard – 46 лв.
9. San Pedro 1865 Syrah Limited Edition 2007 – 39 лв.

Първото и предпоследните три от тези девет вина са на Каса Лапостол (Bibendum) – една от най-успешно и широко представяните чилийски изби у нас. Интересното тук е, че между първото вина (чиято реколта 2005 беше обявена за Вино на годината 2008 на Wine Spectator) и трите разкошни Cuvee Alexandre има разлика в цените, която е съществена – почти три пъти. Разликите в оценките на са толкова големи. Интересно е да се отбележи, че Merlot Cuvee Alexandre е от същото лозе и с най-висока оценка от трите кювета, но на мерлата, пино ноарите и ширазите на Чили ще се спрем в отделен дегустационен репортаж...На второ и трето място са вината на Ерасурис (Winebox), които също са представяни пред българската публика с бляскав и пищен маниер и са сред елитните, расови чилийски топвина. Тук разликата в цените и оценките не е така голяма.Още една изба има две вина в тази топ класация – Сан Педро (Cartel), които са едни от най-големите и определено сред най-успешните чилийски износители. Интересното тук е, че по-евтиното вино е оценено по-високо – с 91 срещу 89 точки. Всички тези имена, както и това на Филипин де Ротшилд (Wine Market) или Ротшилд-Лафит (отново на Bibendum), препращат не само към известните изби, но и към огромните възможности на компаниите да влияят на пазара и да произвеждат звезди.На този звезден фон е забележително това, че моят фаворит "на сляпо" се оказа сравнително евтиното San Pedro, 1865 Syrah Limited Edition 2007 – 39 лв. Другото вино, което лично на мен ми направи много добро впечатление беше Santa Digna Reserve Cаrmenere 2009 на Miguel Torres от предишната дегустация. Виното е под 20 лева и това го превръща в отлична покупка. То обаче няма как да се нарече топ, защото е по- ... евтино. Една холивудска звезда може да си позволи да изиграе лошо някоя роля, но никога не може да си позволи да бъде евтина.Очевидно е, че цената е добър ориентир и понякога (почти винаги) сигурен критерий за истината. Както е очевидно също, че класациите са добър ориентир и също вероятен критерий за истина.Топвината на пазара са винаги с претенции, но понякога може да се случи така, че те да са надценени от маркетингови механизми, които нямат много общо с реалното им качество.

Оригинално заглавие:Чилийските топвина на българския пазар