ЧЕЗ напуска и България?

ЧЕЗ официално обяви, че може да продаде българския си бизнес. Съобщението на ЧЕЗ може да означава, че продажбата няма да е към един местен желаещ, а може да се структурира класическа сделка – с покана към още чуждестранни енергийни инвеститори, съобщава БНР.

ЧЕЗ е мултибилд компания, оперираща на територията на няколко европейски държави, която има свои стратегически цели и ако тя иска да напусне България, това е явно някаква промяна в бизнес плана, защото енергетиката като бизнес много се променя и вероятно ЧЕЗ иска да реагира на тази нова ситуация, коментира за БНР "Преди всички" Петр Баран, експерт в областта на инвестициите и енергетиката в Централна и Източна Европа, главен оперативен директор на ЧЕЗ от 2011-2015 година. Според Баран не става въпрос за приватизация на компанията. Той каза още, че ако наистина ЧЕЗ иска да напусне българския пазар, това означава, че иска да получи средства от тази продажба, да ги обедини с други дейности, които са по-изгодни за ЧЕЗ:

Сега, ако ЧЕЗ напуска, това е ясен сигнал, че нещо не върви добре в тази държава. Просто един чужд инвеститор търси стабилност, търси ясни правила, които, ако ги спазва, има сигурност, че може да развива бизнеса си. Ако не са изпълнени тези условия, чужди инвеститори трудно биха се заинтересували от инвестиции в България.

 

От казаното не става ясно каква е причината за евентуалното напускане на чешката държавна компания, която приватизира през 2005 година също държавните български електро-разпределителни дружества. Дали това е нуждата от свежи пари за други бизнеси или, че условията за компанията в страната ни са неблагоприятни за нея. При внимателно проследяване на активностите на ЧЕЗ през последните няколко години, ще се видят проблемите, с които чешкия мениджмънт се сблъсква. 

В края на 2004 г. ЧЕЗ груп с оферта от 281.5 млн. евро спечели приватизационната процедура за 67% дял в електроразпределителните предприятия в Западна България. В момента компанията обслужва близо 3 млн. потребители. Освен това е собственик на "ТЕЦ Варна" (която спря да работи през 2015 г., защото не беше модернизирана по екостандартите) и на ВЕИ мощности - биоцентралата в Смолянско "Бара груп" и видинския соларен парк "Фри енерджи проджект Орешец". Според сайта на CEZ, в която почти 70% държи чешката държава, към края на 2015 г. общите приходи от бизнеса в България са 894 млн. евро, а служителите са 3249.

EconomyNews.bg припомня:

През юли 2016 г. ЧЕЗ стартира международен инвестиционен арбитраж срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове ICSID. Компанията обясни, че предприема този ход след „редица действия“ на българските власти, които са навредили на компанията и на енергийния пазар на страната. Според съобщение на компанията, цитирано от агенция „Ройтерс“ „ситуацията в българския енергиен сектор е критична, особено решенията на регулатора, касаещи ценообразуването, които в дългосрочен план не отговарят на очакванията по време на приватизацията... По тази причина в последните години бизнесът, опериращ в енергийния сектор, страда от намаляващи печалби или загуби и ниска ликвидност.“ Според информациите искът е за „няколко стотици милиона евро“.

През 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията установи, че „ЧЕЗ Разпределение България” АД, е извършило нарушение на Закона за Защита на Конкуренцията, като е злоупотребило с господстващо положение. Дружеството е забавило необосновано сключването на договор за покупко – продажба на енергийни съоръжения за присъединяване, изградени по предвиден в специална наредба ред за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. По оценка на КЗК по този начин „ЧЕЗ Разпределение България” АД може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите.
КЗК постанови прекратяване на установеното нарушение и наложи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД следната поведенческа мярка: да изготви и предостави подробен списък, в който да бъдат изрично изброени всички изискуеми документи във връзка с договора за покупко-продажба на изградените съоръжения за присъединяване на обекта, респ. за изкупуване на енергийните съоръжения. КЗК определи 30 – дневен срок срок за изпълнение на поведенческата мярка, след изтичането на който срок „ЧЕЗ Разпределение България” АД е длъжно да уведоми Комисията за защита на конкуренцията за нейното изпълнение
КЗК наложи на дружеството имуществена санкция в размер на 1 250 065 (един милион двеста и петдесет хиляди и шейсет и пет)лева.

Румънската държава трябва да получи 5,7 млн. евро от чешката компания ЧЕЗ, след като през 2015 г. арбитражният съд в Париж реши, че ЧЕЗ трябва да изплати обезщетение за неспазване на задължения в договора за приватизация на румънското дружество "Електрика Олтения", информира вестник "Евениментул зилей".
Чешката компания бе осъдена да плати и годишна лихва от 3,116 процента, изчислена от датата 8 октомври 2012 година до датата на фактическото изплащане на обезщетението, както и 50 на сто от съдебните разходи (217 500 долара).

По-рано албанското правителство си върна собствеността върху електроразпределителната компания КЕШ, 76 процента от която през 2009 г. бяха продадени на чешката компания ЧЕЗ, предаде агенция МИА. Чешкото енергийно дружество ЧЕЗ ще получи 100 млн. евро по силата на споразумение между ЧЕЗ Груп и Албания. То урежда спора между двете страни, след като през януари 2013 г. държавният енергиен регулатор на Албания отне лиценза на ЧЕЗ, мотивирайки се с недостатъчни инвестиции в енергийната система. Сумата, която чешкото дружество сега ще получи, е близка до първоначалната инвестиция на ЧЕЗ за придобиване на албанската електроразпределителна компания, посочват от пресцентъра на компанията в България.

През 2009 година ЧЕЗ закупи 76 на сто от акциите от тогавашното държавно дружество за 102 млн.евро. През месец януари 2013 година държавният енергиен регулатор в Тирана отне лиценза на ЧЕЗ поради "липсата на инвестиции в енергийната система и невъзможността да гарантира снабдяването с ток". След това решение ЧЕЗ заведе дело в Международния арбитражен съд. Още в самото начало при влизането на албанския пазар ЧЕЗ се оплакваше от огромните кражби на ток и загубата на електричество поради лошата мрежа. Новото правителство на социалистите начело с премиера Еди Рама през юни месец постигна извънсъдебно споразумение с ЧЕЗ.

Хронология на експанзията на ЧЕЗ

Групата ЧЕЗ започна своята експанзия през януари 2005 г., когато приватизира три български компании. През есента на същата година ЧЕЗ успешно приватизира и най-голямото румънско електроразпределително дружество Electrica Oltenia. През 2006 г. портфолиото на чешката компания се разширява с три електрически централи – две в Полша и една във Варна. Година по-късно ЧЕЗ вече си партнира с унгарската петролно-газова компания MOL и се фокусира върху бизнеса с изграждането на централи, работещи на газ. През 2008 г. чехите придобиват вятърен парк в Румъния. Също там ЧЕЗ е избрана за партньор за строителството на трети и четвърти блок на АЕЦ Черна вода. Отново през 2008 г. словашкото правителство избира ЧЕЗ за изграждането на АЕЦ Бохунице, компанията навлиза на турския пазар и печели приватизацията в Албания на местното електроразпределение.