Ценови бум на основните храни?

Бисер Манолов
Идеята, че човечеството се намира пред ценови бум на основните храни, става все по-натрапчива. Горното няма нищо общо с фриволните коментари през последните дни за цената на хляба в страната. Бих задал следния въпрос на неспециалистите: Вярвате ли на достоверността на случващото се с цената на основните стоки на база индекс, който е композиран от 26 борсови стоки и 2 свободно договаряни? Сред тях са метали, зърно, какао, кафе, памук, соя, месо, картофи и т.н. Имам предвид, че този индекс е неподвластен на спекулации и манипулации. Името му е Commodity Research Bureau Index и се котира от 1958 година. Инвеститорите го считат за един от най-коректните индикатори за нивото на инфлацията. В този ред на мисли през 2010 година повишаването му е с близо 60%, т.е. на въпроса: Кога ще имаме по-евтини харни?, отговорът за съжаление е: Имахме! От МВФ очакват икономиките на развиващите се държави да отбележат ръст от 5%, на САЩ от 3% и на Европа от 2%. Това означава, че от гледна точка на застраховка срещу инфлацията инвестицията в земеделска продукция ще се окаже една от най-добрите локации за капитала. Според Крис Ман oт Traders Group Inc. в Чикаго даже и при добра реколта на житните култури хамбарите трудно ще бъдат напълнени поради повишеното търсене в глобален мащаб. Допълнително напрежение се генерира и от факта, че износът на зърнени култури на САЩ през 2010 година е на най-ниските си нива от началото на това хилядолетие. С изключително изострено внимание анализаторите следят ситуацията с цената на ориза в Азия. В момента най-агресивните купувачи на ориз са Индонезия и Бангладеш. Населението на Индонезия наброява 230 милиона, а на Бангладеш – 150 милиона. Интересно е да се спомене, че индонезийското правителство предприе тази мярка в опита си да укроти най-високата инфлация през последните 20 месеца. В момента има „панически“ покупки на ориз от страна на крайните потребители, което изстреля цените на дребно в небесата. Виетнам и Тайланд са най-големите световни износители на ориз, докато Индонезия и Филипините – най-големите вносители. Когато се прави опит за прогнозиране на цените на основните хранителни стоки, освен вече споменатия CRB индекс, трябва да се вземе под внимание и ситуацията с ориза в Азия. Да не забравяме, че за разлика от „количествените облекчения“ в САЩ като форма за интервенция (разбирайте печатане на пари), които сами по себе си са проинфлационни мерки, в Азия ситуацията е коренно различна. Инфлацията в тази част на света вече бушува със силата на цунами. Без значение какъв ще бъде темпът на икономическо възстановяване на Европа, ще трябва да приемем факта за значително по-високите ценови нива на основните хранителни продукти. Между другото нарастват опасенията, че политическите сътресения в Северна Африка могат да се разпространят и към други тоталитарни мюсюлмански държави, включително и Саудитска Арабия. Цените на петрола с доставка в Лондон почти докоснаха нивото от 100 долара за барел. В общи линии отвсякъде ни заливат с инфлационни новини. Бих казал, че ако за последните три години майсторството в управлението на активи бе да се стои на кешови наличности, от тук насетне разумът е парите да се насочват към проинфлационни активи, каквито са акциите, недвижимите имоти, златото, земеделската земя и т.н. Отново искам дебело да подчертая, че това ще стане без значение от това какви процеси ще протекат на родна земя. През второто полугодие на 2011 година, когато ще станем свидетели и на покачване на основните лихвени проценти от страна на големите централни банки, просто ще бъде прекалено късно.
Оригинално заглавие: Идва ли краят на евтините храни?