Хлябът за бедни – бизнес за 1 млрд.лв.

Георги Попов, председател на Асоциацията за хлебопроизводителите и сладкарите; Николай Тапаров, председател на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводителите и сладкарите пред Нова телевизия.

Водещ: Имам разбивки по градове и сега веднага ще ви попитам – защо в Кюстендил ще плащат с 10 стотинки повече, а в Пловдив – с 20 стотинки?
Георги Попов: Разликата е в изходните цени. Там, където хлябът е струвал примерно 60 стотинки и се увеличава с 20 стотинки, става 80 стотинки. А там, където е струвал 70 стотинки, се увеличава с 10 стотинки.
Водещ: Т.е. в цялата страна ще плащаме еднаква цена на хляба?
Георги Попов: Не.
Николай Тапаров: Аз бих допълнил само, че в общи линии наистина се спекулира с тази тема и всичко в крайна сметка отива в хлебопроизводителя, като едва ли не той е причината за нещо, което така се случва някак си от само себе си в обществото и на пазара. В крайна сметка трябва да разберем, че пазарът е уникален регулатор и всички тези продукти – зърното и брашното, примерно, са някакви производни и са в следствие от това, какво се случва на една борса. Във всеки случай, заради самата истина и прозрачност, трябва да кажем, че през последния месец наистина имаме поскъпване на основната суровина, което достига в порядъка до 77-80% за отделни райони. И смятам, че това, което се случва, не е спонтанно виждане на колегите. Ние не можем да дадем конкретен отговор - защо това нещо се случва, и не трябва нас да ни питате. Ние потребяваме суровината.
Водещ: Министър Найденов каза, че на повишаването на цената на международните пазари много бързо българските производители са реагирали, а пък тя започнала да спада на международните пазари, но българският производител не го е направил.
Георги Попов: Това категорично не е вярно.
Водещ: Т.е. министърът не знае какво става с цената на зърното?
Георги Попов: Не става въпрос за цената на зърното. Хлябът поскъпна в последната една седмица, а ние имаме нови цени на брашната от един месец. Т.е. къде е бързото поскъпване?
Николай Тапаров: Всъщност, браншът се декапитализира в момента. Инкасират се големи загуби. В смисъл те могат да бъдат компенсирани единствено или чрез оборотни кредити, или чрез увеличаване на фирмената задлъжнялост. Аз мисля, че така някак си се поставят в не етична позиция самите производители.
Водещ: Министър Найденов спомена и формулата за изчисление за цената на хляба – 1-2-4. Т.е. ако 25 стотинки е примерно цената на килограм зърно, 50 стотинки е цената на килограм брашно и 1 лв. трябва да е примерно тази за хляба.
Георги Попов: Тук проблемът е, точно както ние казваме, че има политическо говорене в бизнеса, което не кореспондират с реалностите. Първо, тази формула е от 1996 г. и тя отразява едни съотношения, които са били валидни тогава. Тук не става въпрос само за суровината, като зърно, брашно. В края на краищата, ако беше само зърно и брашно, цената щеше да бъде много ясно фиксирана. Тук става въпрос за работни заплати, за инвестиции, за кредити, за цени на суровини, цени на енергоносители. Например, само за тази година цената на газа скочи с около 30%. Това да го видяхте някъде отразено в цената на хляба? Не. Има и друго нещо. Това нещо, за което се говори, по което се смята, не коректно се смята. 25 стотинки цената на зърното – да, но без ДДС. Тогава отиваме по тази формула хлябът ще струва 1,20 лв.
Водещ: Значи министърът смята като големите търговски вериги, които обявяват едни хубави цени, но се оказва, че са без 20% ДДС.
Георги Попов: Има и един конкретен проблем. Ние не продаваме директно на потребителя, ние продаваме своята продукция на магазините, нима очаквате, че няма да си сложат надценка? Т.е. много е двуостър въпроса с цената. Всеки може да я сметне по начин, по който на него му изнася.
Николай Тапаров: Само да допълня, дори в този аспект да го разгледаме, по тази прословута формула – 1-2-4, пак виждам, че се движим някъде в границите 1.20-1,30 лв. за килограм в зависимост от това отделните производители на каква цена си доставят брашното, тъй като в зависимост от обемите получават и отстъпки. Вярно е, че пазарът е този, който в крайна сметка регулира тези неща, но дори и така погледнато, това е факт.
Водещ: Това ли е горе-долу реалната цена, която трябва да се очаква – 1,20-1,30 лв. за килограм?
Георги Попов: Това е реалната цена към момента към сегашните цени на брашното реално. Това е, което в момента има на пазара.
Водещ: Понеже българинът е свикнал много да го плашат – ето, сега е лятото, приближава есента, а олеле майко, идва зимата, и нали знаете какво става, ще се дига цената на газа, ще се дига цената на нефтопродуктите, ще се вдига цената на парното, всички цени ще се вдигат. И винаги зимата е нещо много страшно за българския гражданин.
Николай Тапаров: Може ли нещо да предложим в тази насока. Има, според нас, два подхода. Първият е да се въведат диференцирани ставки за храните, в това число и за хляба. В смисъл, като започнем от горивата, това, което казаха колегата, съм съгласен, даже увеличението е около 34% на газта. Т.е. да се мине към едни диференцирани ставки и в крайна сметка крайните продукт да бъде в една по-приемлива цена, ако говорим за целия този хал на българина.
Водещ: Какво означава по-точно диференцирани ставки?
Николай Тапаров: За ДДС – да не е примерно 20%, би могло да бъде 10%, може 7% и т.н. Има различни практики в света.  Вторият, е примерно така или иначе, след като сме в Европа, не би трябвало да вървим с доходи надолу и ако ще се оформи една категория социално слаби хора, просто нека да определят хляб за социално слаби, който, държавата, ако иска да прави социална политика, може по някакъв начин да го дотира.
Водещ: Държавата казва, че пари няма. А и какво означава хляб за социално слаби?
Николай Тапаров: Ами ако има и такива, както помощи се раздават за отопление и други. По тяхна преценка.
Водещ: Държавата да субсидира по някакъв начин?
Николай Тапаров: Да, може да бъде типов хляб, може да бъде определен хляб, който да се каже. Нещата са реално измерими, защото всеки един подава определени финансови документи, от които е видно какво произвежда и какво продава.
Водещ: Има ли такива примери в Западна Европа?
Николай Тапаров: Някога е имало.
Водещ: Да, ако вземем Втората световна война, със сигурност е имало.
Николай Тапаров: Ако трябва от някъде да се оттласнем, ако това е нещо ....
Водещ: Недейте така, това е ужасно, това е стряскащо.
Георги Попов: Това е в рамките на черния хумор, защото през последните години сме свидетели на едно и също нещо. Всяко едно правителство очаква от бизнеса да се държи като социално министерство в нашия бранш. Е, няма как да стане. Именно заради реверансите от сорта – няма значение какво ще се случва, хлябът трябва да е евтин – в момента сивият сектор в бранша е около 65%. Това убива този бизнесмен, който инвестира, който иска да направи нещо. В края на краищата говорим за пари. Хлябът като бизнес в България е около 1,1 млрд. лв. оборот – за тази година ще бъде. От тези 1 млрд. лв., днес чета едно интервю с началника на НАП, че търсят да докарат допълнително 1 млрд. в хазната, ами Бога ми, 650 млн. – ето ви ги къде са. С тях могат да вдигнат и пенсии, могат да вдигнат социалното подпомагане. Т.е. ето от тук може да вземат ресурс и да подпомогнат хората, а не да ги плашат, че хлябът ще стане толкова скъп или че няма да има хляб. Хляб няма начин да изчезне от българския пазар и това трябва всеки един да го разбере.
Водещ: Има ли реална опасност да ви наложат таван на крайните цени?
Георги Попов: Това не е възможно, ние сме пазарна икономика. Ако искате, можем да се върнем към стария вариант – едно време в окръжния комитет на партията имаше комисии, които ценообразуваха хляба и ги спускаха до хлебозаводите.
Николай Тапаров: Слагането на таван, минимални защитни цени – това не са пазарни методи.
Водещ: Аз искам да попитам нещо много конкретно, понеже днес веднъж имах възможност да похваля тези неща, които си ядем, много пъти съм чувал, че именно тези малки фурнички са заплашени от това да бъдат затворени, че им е трудно да връзват двата края. Така ли е наистина и смятате ли, че ще оцелеят именно тези малки производители?
Георги Попов: За съжаление, това е факт. И тенденцията не говори в тяхна полза, защото те нямат финансовия ресурс да издържат на този неконкурентен натиск, който е на пазара.
Николай Тапаров: Аз също искам да добавя и да кажа, че големите производители не са в някаква привилегирована позиция, защото за месец може да инкасират загуби от порядъка на 300 до 500 хил. лв. И казах какъв е пътят – или оборотно финансиране, или увеличаване на фирмената задлъжнялост. Защото говорим за сериозни обеми, при които просто нямаме корекция в цена. Така че пак казвам, всичко е въпрос на менажиране. Смятам, че държавата, да може да има, допуска се някакво регулиране, има и такива примери, но в крайна сметка пазарът е този, който решава.