"Хемус" част от TEN-T

Новите насоки за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) представиха министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Европейската комисия приема новите насоки за развитие на TEN-T и по този начин определя своите транспортни приоритети с хоризонти 2020, 2030 и 2050 години, каза министър Ивайло Московски. По думите му Трансевропейската транспортна мрежа има голямо значение за развитието на транспортната инфраструктура на България, тъй като планирането на приоритетните европейски направления и възли е обвързано с последващо влагане на европейските средства в развитието им. За Република България това е един изключително важен и значим процес, който определя бъдещата политика на ЕС в дългосрочен период, каза още министър Ивайло Московски. Отчитайки положените през последните години усилия, министър Московски изказа удовлетвореността си от успешно свършената работа от екипа на МТИТС. Той благодари и на екипите на министър Дончев и министър Павлова, както и на самите тях, за пълната подкрепа, която оказваха през целия преговорен период. Също така министърът отбеляза и доброто сътрудничество с експертите от ЕК и оказаната от тях методична помощ при съвместната дейност.
Развитието на TEN-T е приоритет, както в европейската, така и в националната транспортна политика. Като страна-членка на ЕС, България има интерес от изпълнението на една последователна политика за развитие на транспортната мрежа на Съюза. Географското положение на страната определя важното й място в тази мрежа.
Основните цели на Трансевропейската транспортна мрежа са свързани с:
• Осигуряване на трайна мобилност на хората и стоките в пространство без вътрешни граници по отношение на социалните условия, безопасността, опазването на околната среда и конкуренцията.
• Засилване на икономическото и социалното сближаване.
• Оптимално използване на наличния капацитет и оперативна съвместимост между видовете транспорт.
• Осигуряване на висококачествена инфраструктура при приемливи икономически условия.
• Подобряване и улесняване на достъпа.
• Ефективно свързване на TEN-T със съседните държави и региони.
Новата политика за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа включва планиране на мрежата на две нива: Основна мрежа – състои се от най-важните международни връзки в ЕС и Широкообхватна мрежа – захранва и разпределя транспортните потоци от основната мрежа.
През месец октомври 2011 г. в Брюксел бяха уточнени всички приоритетни направления в TEN-T мрежата, засягащи територията на Република България.
В Широкообхватната мрежа са включени 5 нови пътни отсечки, които до сега не фигурираха в TEN-T мрежата:
• доизграждане на автомагистрала „Хемус”;
• скоростен път „Рила”;
• скоростен път I-2 Русе – Шумен;
• скоростен път Варна – Дуранкулак;
• път Пловдив – Рудозем.
Железопътните направления, предложени за включване в широкообхватната мрежа, обхващат всички основни железопътни трасета на България.
Предвижда се в широкообхватната TEN-T мрежа да бъдат включени и интермодалните терминали в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Драгоман, Свиленград и Горна Оряховица. В областта на водния транспорт са обхванати морските пристанища Варна и Бургас, както и речното пристанище Силистра. По отношение на летищната инфраструктура са включени 5 основни български летища – София, Бургас, Варна, Пловдив и Горна Оряховица.
Тези проекти са с хоризонт на изпълнение 2050 г.
В Основната мрежа влизат всички досегашни коридори, както и пътното направление София – Велико Търново – Русе – Букурещ и железопътното направление София – Горна Оряховица – Русе – Букурещ.
Предварителният списък от проекти за България по видове транспорт с хоризонт на изпълнение до 2020 г. включва:
1. Приоритетен проект 18 „Преодоляване на тесните места по р. Дунав” – 371,5 млн. евро.
2. В областта на железопътния и интермодалния транспорт:
• жп линията Драгоман – София – Септември.
- Сръбска граница/Драгоман – София (43 km) – 133 млн. евро;
- София – Септември (101,5 km) – 1 081 млн. евро;
• Пълно завършване на железопътен възел София – 310 млн. евро.
• Приоритетен проект 22 Видин – Медковец – Мездра – София (223,1 km) – 2 677 млн. евро.
- Видин – Медковец (62,5 km) – 537 млн. евро;
- Медковец – Мездра (84,3 km) – 736 млн. евро;
- Мездра – София (76,3 km) – 1 404 млн. евро;
• София – Перник – Радомир (48,8 km) – 360 млн. евро.
• Интермодален терминал гр. Русе – 15 млн. евро.
• Завършване на жп линията Пловдив – Бургас (вкл. и железопътен възел Бургас) – 85 млн. евро.
3. В областта на автомобилния транспорт:
• Автомагистрала „Струма” Лот 3 – 910 млн. евро.
• Автомагистрала Калотина – София – 405 млн. евро.
• Автомагистрала „Хемус” – 1 250 млн. евро.
- Ябланица – Велико Търново – 750 млн. евро;
- Велико Търново – Шумен – 500 млн. евро.
• Автомагистрала „Черно море” – 450 млн. евро.
• Видин – Ботевград– 330 млн. евро.
• Русе – Велико Търново – 250 млн. евро.
• Велико Търново – Маказа – 292 млн. евро.