АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


КФН определя към края на юни тази година минимална доходност от управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния двадесет и четири месечен период от 30.06.2023 г. до 30.06.2025 г. в размер на 3,36 процента (три цяло и тридесет и шест стотни на сто) на годишна база, пише в решението на КФН.


Съгласно Министерството на енергетиката, през юни 2025 г. износът на петрол от Казахстан е достигнал 1,86 милиона барела на ден, което е повече от май (1,78 милиона барела на ден) и надвишава квотата на ОПЕК+ с близо 500 хиляди барела.


Увеличението през септември ще финализира връщането на пазара на 2,17 милиона барела дневно от осемте страни членки: Саудитска Арабия, Русия, ОАЕ, Кувейт, Оман, Ирак, Казахстан и Алжир.


Предвижда се финансирането на Центъра да бъде осигурено чрез европейските фондове за споделено управление, като бъде заложено в рамките на текущото изменение на програмите, за които отговаря Министерството на иновациите и растежа.


Централата се очаква да бъде построена до 2035 г. до село Улкен, разположено на около 400 км северозападно от Алмати. Тя ще се състои от два реактора с обща планирана мощност от 2,4 гигавата. Казахстан не разполага с действаща ядрена електроцентрала от 1999 г., когато беше спряна дейността на реактора БН-350 край Каспийско море.


През последните 10 години добивът на златна руда се е увеличил с 2,2 пъти, а производството на рафинирано злато – двойно. Това позволи на Казахстан да влезе сред първите 20 страни по обем на златните резерви.


Най-малко осигурени лица са променили участието си в доброволните пенсионни фондове – 319 броя. Относителният дял на лицата, променили участието си, спрямо средния брой осигурени лица в УПФ е 2,24%, в професионалните – 1,88% и в доброволните пенсионни фондове – 0,05%.


Производството на петрол в Казахстан се е увеличило с 2 на сто през май, съобщи източник от сектора, цитиран от Ройтерс. Това увеличение е в противовес на натиска от ОПЕК+ върху централноазиатската страна да намали добива.


Разследването, ръководено от гръцкия прокурор Попи Папандреу, който служи в националния клон на Европейската прокуратура, сега е фокусирано предимно върху периода между 2020 и 2022 г.


В резултат на заседанието 475 икономически субекта с държавно участие бяха посочени като цел за приватизация, сливане и ликвидиране до 2030 г. От тях половината са включени в плана за действие за 2025-2026 г.