Фирми:ВМЗ, Болници, ББР

Най-голямото държавно военно предприятие - сопотското "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ), значително намалява приходите си през първото тримесечие на 2026 г. Дори още по-голям спад отбелязва и далеч по-малката държавна компания НИТИ - Казанлък.

Приходите на ВМЗ към края на март намаляват с една трета на годишна база до малко над 100 млн. евро. Компанията увеличава леко запасите си от продукция и незавършено производство - с 6.5 млн. евро, които са потенциален бъдещ приход. Нарастват и вземанията от клиенти - близо 30 пъти до 44.6 млн. евро. Разходите за материали намаляват с повече от 20%, а тези за персонал нарастват, въпреки че броят на заетите остава сравнително без промяна - 4918 средно през първото тримесечие на 2026 г. Печалбата се свива с близо две трети.

Очакванията на ръководството са до края на годината заводът да изпълни договори за около 350 млн. евро. Ако прогнозите се сбъднат, компанията ще отчете приблизително 450 млн. евро приходи за 2026 г. За сравнение, последният публикуван годишен отчет - за 2024 г., показва 500 млн. евро приходи, с което ВМЗ се нарежда на второ място в сектора на оръжейното производство след частната "Арсенал".

С 40% по-ниски приходи отчита казанлъшкият завод НИТИ за първото тримесечие. Намаляват и разходите за материали, като производството практически се забавя. Нарастват обаче разходите за заплати, въпреки че персоналът остава без промяна (около 90 души), като от компанията се оплакват от конкуренцията за работна ръка от страна на "Арсенал" в града.

Дружеството остава на печалба, но тя рязко се свива. В доклада на ръководството се посочва, че по-слабите резултати се дължат на спада на обема на поръчките, по които заводът е подизпълнител, както и липсата на продажби на основно изделие за завода. Отчита се тенденция към намалено използване на конвенционални боеприпаси и пренасочване към използване на дронове и ракети със среден и голям обсег, каквито заводът не произвежда. Фактор според доклада са и икономическите трудности, в частност в машиностроенето, в резултат на което липсват поръчки за изработка на изделия за гражданското производство.

-------------

Към 31 март тази година лечебните заведения в България с над 50% държавно участие са натрупали общо задължения в размер на 426 млн. евро, от които над 21 милиона евро са просрочени. Общо 17 държавни лечебни заведения имат сключени договори за банкови кредити. В най-тежко финансово състояние са най-големите болници в страната – „Свети Георги” в Пловдив, „Александровска” и „Пирогов”.

За тях е докладвано, че нямат просрочени задължения. Към момента съществува риск от загуба на средства по европроекти, които са финансирани от външни източници. Няма проект, по който да няма проблеми, освен по проекта за финансиране на специализациите. Прогнозната стойност на тези средства е в размер на над 56 млн. евро. Има сериозни забавяния в изпълнението на проектите, а причините за това са различни, но поставя в риск изпълнението им.

--------------------

Българската банка за развитие (ББР) има готовност да подпомага български компании, които проявяват интерес към инвестиционните програми и механизмите за подкрепа на бизнеса, предлагани от гръцката държава. Това заяви председателят на Надзорния съвет на ББР Деляна Иванова по време на Green Transition Forum - най-голямата платформа за зелен преход, конкурентоспособност и устойчиво развитие в Централна и Източна Европа.

В дискусията, посветена на икономическото сътрудничество между България и Гърция и възможностите за насърчаване на инвестициите и бизнеса, участваха министърът на развитието на Република Гърция Панайотис Теодорикакос, председателят и основател на Българо-гръцката търговско-промишлена палата Саввас Карафилидис, посланикът на Европейската организация по публично право в България и почетен директор на Европейската комисия Джордж Кремлис, както и представители на български компании.

„Освен традиционната си роля да подкрепя малкия и средния бизнес в България, Българската банка за развитие има и законов мандат да насърчава развитието на български компании в чужбина. Виждаме възможност за добър синхрон между програмите за развитие на гръцкото правителство и инструментите на банката. Можем да подкрепим български компании, които искат да установят дейност в Гърция, включително чрез мостово финансиране на проекти, получили одобрение за субсидиране по гръцки програми. На разположение сме да обсъдим конкретните възможности за сътрудничество, които биха помогнали на българския бизнес да кандидатства и да се възползва по най-добрия начин от тези механизми за подкрепа“, заяви Деляна Иванова.