Фирми: АЕЦ "Черна гора", MOL, Levi's

Румънската Национална компания „Нуклеарелектрика“ (Nuclearelectrica) подписа две стратегически споразумения с френската група „Е Де Еф“ (EDF) за обновяването на първи блок на АЕЦ „Черна вода“ и за проекта си за медицински радиоизотопи, предаде румънската агенция Аджерпрес, позовавайки се на прессъобщение на компанията.

Първото споразумение, подписано с „Арабел Салушънс“ (Arabelle Solutions), се отнася до напредъка на ремонтните дейности в първи блок на АЕЦ „Черна вода“. Второто споразумение е с „Фраматом“ (Framatome) и е за разработване на проект за медицински радиоизотопи. И двете споразумения са в съответствие с инвестиционната стратегия на „Нуклеарелектрика“ и целта ѝ да позиционира румънската ядрена индустрия начело на настоящите и бъдещите световни тенденции в ядрената област, се казва в съобщението.

„Арабел Салушънс“ ще достави оборудване и услуги за обновяването на турбогенератора на първи блок на АЕЦ „Черна вода“ като част от програмата за удължаване на живота на съоръжението с още 30 години чисто, стабилно и достъпно производство на енергия, се подчертава в съобщението.

Планирано е първи блок на АЕЦ „Черна вода“ да бъде изключен от мрежата през 2027 г. и да бъде въведен отново в експлоатация през 2029 г.

Споразумението с „Фраматом“ определя рамката за сътрудничеството на двете компании по осъществяване на производството на медицински радиоизотопи лутеций-177 в АЕЦ „Черна вода“, експлоатацията на оборудването и инфраструктурата, произтичащи от проекта, и в бъдеще разработването на още проекти, свързани с производството на медицински радиоизотопи.

Започнал през 2024 г. като част от дългосрочната стратегия на „Нуклеарелектрика“ за допълнителни ползи от производството на ядрена енергия и за снабдяване на медицинската индустрия с така необходимите радиоизотопи, проектът IRIS (Иновативна румънска изотопна система) вече навлезе във фазата си на изпълнение. Целта на „Нуклеарелектрика“ и „Фраматом“ е да започнат да извършват търговски услуги през 2028 г.

------------------------

Унгарската петролна компания МОЛ (MOL) ще увеличи доставките си за Сърбия след санкциите на САЩ срещу петролна компания НИС (NIS – Naftna industrija Srbije), която е оператор на единствената рафинерия в страната и чийто най-голям акционер е руската „Газпром нефт“, заяви днес унгарският външен министър Петер Сиярто, цитиран от Ройтерс.

"Тъй като МОЛ играе важна роля в доставките на суров петрол и горива за Сърбия... нашите сръбски приятели могат да разчитат на увеличени доставки от МОЛ", заяви Сиярто, като добави, че това увеличение няма да може да замени напълно липсата на доставки от Хърватия.

НИС беше поставена в списъка със санкции заради връзката си с "Газпром нефт". Санкциите влязоха в сила вчера.

Досега те срещу сръбската компания бяха отлагани неколкократно, последно трябваше да влязат в сила на 1 октомври, след което отсрочката беше продължена до 8 октомври. Наказанията на САЩ са насочени, наред с всичко останало, и срещу финансирането на войната в Украйна с пари от руски енергийни компании, отбелязва Радио Свободна Европа. 

НИС е оператор на единствената петролна рафинерия на Сърбия, която се намира в Панчево край Белград. Съоръжението е с годишен капацитет от 4,8 милиона тона и покрива по-голямата част от нуждите на страната. Санкциите биха могли да застрашат доставките на суров петрол през Адриатическия петролопровод.

Сърбия зависи почти изцяло от доставките на руски газ и петрол, които получава главно по тръбопроводи в Хърватия и други съседни държави. След това газът се разпределя от НИС, чийто мажоритарен собственик е руският държавен петролен монополист "Газпром нефт". Руската компания държи 44,9 процента, а сръбската държава има 29,9 процента. Останалите акции се държат от дребни акционери. 

Санкциите могат да лишат Сърбия от бензин и мазут преди зимните месеци.

Александър Вучич вече е подложен на натиск в родината си заради продължаващите вече 11 месеца антиправителствени протести. Той заяви, че санкциите ще имат "изключително тежки последици" в много аспекти: "Това е нещо, което ще засегне всеки гражданин".

НИС заяви вчера, че не е успяла да постигне ново отлагане на американските санкции, което може да застраши усилията ѝ да осигури доставки на нефт и газ в по-дългосрочен план.

"Специалният лиценз от Министерството на финансите на САЩ, който дава възможност за безпрепятствена оперативна дейност, все още не е удължен", се казва в изявлението на компанията. Тя допълни, че е съхранила достатъчно доставки, за да поддържа операцията за клиентите за по-дълго време. 

Компанията добави, че в бензиностанциите на НИС може да възникнат проблеми при плащания с чуждестранни банкови карти, но добави, че ще се приемат плащания в брой. Сърбия се превръща в съпътстваща жертва в нарастващото напрежение между Русия и Съединените щати, смятат местни икономически анализатори.

"Ако руснаците се бяха съгласили да продадат своя дял, нямаше да се случи нищо от тези неща със санкциите:, коментира пред Асошейтед Прес сръбският икономически анализатор Александър Милошевич.

"Но руснаците не искат да продават. Те са по-скоро готови да приемат всички финансови последици, идващи от санкциите, отколкото действително да покажат слабост и да продадат НИС", добавя той.

По думите му става дума за "политическа игра между Русия и Съединените щати", в която "Сърбия е един вид, по принцип, незначителен играч".
 
Въпреки че официално продължава да заявява стремеж към членство в Европейския съюз, Сърбия отказва да се присъедини към западните санкции срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна отчасти поради зависимостта си от руските енергийни доставки.

Александър Вучич, който поддържа близки отношения с Москва, е изправен пред една от най-сериозните заплахи за своето над десетилетие управление. От месеци насам в страната продължават масови студентски и граждански протести, предизвикани от трагедията преди близо година, когато при срутване на бетонен навес на железопътна гара в северната част на Сърбия загинаха 16 души.

Мнозина сърби обвиняват разпространената корупция и политическия непотизъм сред държавните служители за небрежното изпълнение на реконструкцията, която бе част от по-голям железопътен проект, реализиран съвместно с китайски държавни компании.

--------------------------

"Ливайс" (Levi's) повиши прогнозата си за печалба за цялата 2025 г., но не успя да отговори на очакванията на Уолстрийт поради разходи, свързани с вносните мита на САЩ, което доведе до спад на акциите на производителя на дънкови изделия със 7,5 на сто в продължителната търговия, предаде Ройтерс.

Търговецът на дребно е предприел стъпки, включително гарантиране на около 70 на сто от празничните  запаси предсрочно и умерено повишаване на цените, заявиха високопоставени лица на конференция след обявяването на финансовите резултати. Целта е да смекчи удара от постоянно променящата се митническа политика на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Тези усилия обаче няма да могат да компенсират напълно натиска, като се очаква брутният марж за четвъртото тримесечие да се понижи със 130 базисни пункта.

"Ливайс" прогнозира коригирана печалба на акция за финансовата 2025 г. да е в диапазона от 1,27 до 1,32 долара в сравнение с предишното очакване, което беше в диапазона между 1,25 и 1,30 долара на акция. 

Прогнозата предполага, че американските мита ще останат на ниво от 30 на сто за Китай и 20 на сто за други страни до края на годината.

Компанията доставя по-голямата част от продуктите си от Южна Азия, включително Бангладеш, Камбоджа и Пакистан - страни, които се сблъскват с високи американски мита.

Въпреки това "Ливайс" е надвишил прогнозите на Уолстрийт за продажби и печалба за третото тримесечие благодарение на значителното търсене на дънки тип чарлстон в Европа, Северна и Южна Америка.

Компанията е отчела ръст от 7 на сто на нетните приходи за тримесечието, приключило на 31 август, до 1,54 милиарда долара, надвишавайки прогнозата на анализаторите за 1,50 милиарда долара, според данни на "Лондон сток ексчейндж груп" (London Stock Exchange Group - LSEG). Коригираната печалба възлиза на 34 цента на акция в сравнение с очакваните 31 цента на акция.