Финансова криза "2015"

В. К2капитал
Този въпрос служи като тема за интересното изследване на консултанта Оливър Уаймън, озаглавено "Финансовата проза от 2015 година. Бъдеще, което може да бъде предотвратено".В изследването си Уаймън не дава прогнози, а просто размишлява как може да се развие ситуацията, създала се днес във финансовия сектор. Изводите на експерта звучат напълно убедително. Властите в развитите страни все повече се опитват да контролират дейността на банките, за да не се повтори никога финансовата криза от 2008 година. Поради тази причина в търсене на печалба банковият сектор е принуден или да "мине в сянка", или да мигрира в развиващите се страни, където държавният контрол не е толкова суров. На развиващите се пазари се отчита бум в сектора за производство на суровини, който се дължи не само на, както изглежда първоначално, незадоволимото търсене на суровини от Китай. Компаниите за добив на суровини привличат допълнителни средства, въоръжени със схеми за секюритизация, предложени от големи инвестиционни банки, и се борят за изпълнение на големи производствени програми, което ще доведе до значителен растеж предлагането на суровини на пазарите. За известно време всички са щастливи.
Китай обаче в крайна сметка повишава лихвите си и допуска поскъпване на юана под натиска на САЩ, които се стремят към намаляване на китайския излишък по търговския баланс, и на фона на засилващия се инфлационен натиск. След това световното търсене на суровини се понижава, както когато на пазара има твърде голямо предлагане. Под натиска на твърде тежкото бреме на задълженията си, редица големи компании за добив на суровини започват да фалират, а големите банки отново понасят колосални загуби. В същото време се налага англосаксонските страни, натоварени с големи дългове - най-вече САЩ и Великобритания, да увеличат водещите си лихви, за да се преборят с инфлационния натиск, възникнал заради поскъпването на суровините. На практика обеднелите компании и отделни физически лица, които загубиха почва под краката си в началото на финансовата криза от 2008 година, се оказват на границата на фалита. Заедно с новите сътресения във финансовия сектор, които са свързани с понижаването на котировките на суровините, това води до вълна от държавни кризи. Централните банки отново понижават водещите лихви, но това действие се оказва твърде закъсняло. Инвеститорите вече са изпаднали в паника. Доколко е реалистичен сценарият, разработен от Уаймън? Правилният отговор е някъде по средата между "доста реалистичен" и "твърде реалистичен". Тъй като пазарите се възстановиха след първата вълна количествено облекчаване (Quantitative easing - QE) и безпрецедентното (за мирно време) превишаване на бюджетните
разходи спрямо приходите, инвеститорите стават все по-спокойни и по-спокойни. Тази тенденция е отчетливо видима предвид съотношението на "биковете" и "мечките" на финансовия пазар, да не говорим дори за движението на котировките и понижаването на "индекса на страха" Vix. При отчитане на базисните фактори обаче се забелязва, че няма голяма промяна. Беше предприета само малка реформа на финансовия сектор, който се възползва от щедростта на централните банки и държавите и отново се впусна в преследване на свръхпечалби. В САЩ и Великобритания обемът на задълженията не се е понижил силно, тъй като на фона на нулевата водеща лихва и високата инфлация за домакинствата отново е по-изгодно да харчат, отколкото да спестяват. Контрастите в световната икономика се увеличават - подобно на излишъка в платежния баланс на Китай и дефицита на САЩ - и скоро ще се възстановят до огромните размери, които имаха в навечерието на финансовата криза. Светът едва не бе погълнат от вълната държавни фалити, която неизменно следва банковите кризи. Реалното развитие може да се различава от сценария на Уаймън само в детайлите. Така например, под натиска на инфлацията, предизвикана от поскъпването на суровините, е възможно Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Bank of England да преминат към активни действия по-бързо, отколкото пазарът очаква, и с по-голям ентусиазъм - най-вече, ако обемът на кредитирането отново се увеличи и някои икономически сектори на тези региони, предимно производственият, се сблъскат със сериозни затруднения. При това положение ускоряващата се инфлация би могла да принуди китайските власти да прибягнат до много по-активни действия. Тогава увеличаването на производителността на компаниите за добив на суровини няма да има толкова голямо влияние върху предлагането, колкото прогнозира Уаймън. От друга страна спекулантите, които изкупуват суровини, най-вече в Китай, ще изнесат запасите си за продажба заради увеличаването на лихвите и понижаването на цените. При подобно развитие фалитите в развиващите се страни едва ли ще окажат пряко въздействие върху банките в развитите страни. Сред косвените последици обаче могат да бъдат втора вълна на рецесията в развитите страни, увеличаване на броя на "токсичните" кредити и, като последица, банките отново да тръгнат по света с протегната за милостиня ръка. По този начин ще настъпи и поредица от фалити на държави.