Фалшивите новини и българите

Тридесет и четири процента от запитаните твърдят, че в последната седмица на юли са срещали фалшиви новини или новини, чието съдържание смятат за невярно. Това се равнява условно на над 1.8 милиона пълнолетни българи. Този извод се прави в експресен сондаж на "Галъп интернешънъл", проведен сред 800 души по телефона между 30 юли и 1 август. Институциите не са успели да убедят населението в правотата си по казуса "Странджа". Протестите на майките и други подобни от последните седмици се възприемат от българите като индикатор за истински проблеми. На този фон обществото очаква по-убедителна намеса на държавата във важните области. 
Може би това е и част от обяснението за общото недоверие към сведенията за чума по животните в Странджа: 37 на сто вярват, че чума е имало, но 48 на сто не вярват. Останалите се колебаят. Мнозинство от 68 на сто смятат, че властите не си вършат работата добре в казуса със Странджа, а 26 на сто смятат, че я вършат добре. Останалите се колебаят.
Скорошното спиране на сделката с ЧЕЗ се харесва (мнозинство от 64 на сто го одобрява), дори още повече се харесва призивът на Корнелия Нинова за повече държава в икономиката, отправен чрез "Визия за България" (мнозинство от 73 на сто). Най-много одобрение в последните дни събира ветото на президента Радев над законовите поправки, които се смятат за лобистки (75 на сто). Ниско е одобрението към вдигането на акциза на бездимните цигари - 45 на сто одобряват, но 47 на сто не го одобряват.
Протестът на майките и други социални протести в последните седмици се възприемат ясно като индикатор за реален проблем, а не като функция на политически амбиции (каквито интерпретации имаше). 69 процента са съгласни, че този тип протести са свидетелство по-скоро за реални проблеми. 8 процента намират политическите амбиции за водещи, а 18 на сто признават, че не са достатъчно запознати. Останалите се затрудняват да отговорят, показват още резултатите от  от експресния сондаж на "Галъп интернешънъл".

Снимка: Pixabay.com